Самоковецът д-р Севделин Панев живее с болежките на България и отвъд океана

Днес д-р Севделин Панев живее в град Чикаго. Роден и израснал в семейство на лекари, самият той завършва медицина и 20 години работи по първата си специалност. По-късно следва журналистика в СУ ”Климент Охридски” и работи като журналист във вестник „Експрес”. Детството и няколко десетилетия от зрелите години на Севделин минават в Самоков. Той е популярен сред културната общност в града с литературните си достижения. И в Съединените американски щати Севдо си остава творец, отдаден в служба на българското слово. Негови разкази и стихотворения стават част от сборника „Българско слово и багри от САЩ и света”. Алманахът излезе през есента на 2012 година и веднага спечели множество почитатели в различни страни по света, приютили хиляди български емигранти. Самоковският владетел на думите публикува и в издаваните в Чикаго в. „България сега”, в. „България 21 век” и в. „Старт”. Първата самостоятелна книга Севдалин Панев издава през 1996 година – сборникът къси разкази и стихотворение „Всяко минало е детство”. Има публикации във вестниците „Медицинска трибуна”, „Любословие”, „Литературен вестник”, „Експрес”, „Век 21” и в списание „Пламък”. Негови стихотворения са включени в „Антология на българската поезия от втората половина на XX век”, издаден в град Ниш и в Самоковски литературен сборник „От изворите на Ескус”. Наред с художествените си творби, д-р Панев е познат и като автор и на медицинска литература. Учебникът му за общопрактикуващи лекари „Наръчник на семейния лекар” е припознат като полезно помагало от много начинаещи медици, което му носи вътрешно задоволство и го прави особено горд, както казва самият автор.

За мнозина Севделин Панев остава свързан с активната му гражданска позиция на убеден демократ и хуманист. Това е по-малко популярната, но не по-малко значима част от живота му. Или ако сме точни – това е цялата същност на д-р Панев. Той е един от първите самоковци, заложили себе си за освобождението на България от тоталитарния режим на комунистическата партия. Още преди 10 ноември 1989 година една малка група интелигентни и образовани млади хора, сред които и Севделин Панев, влизат във връзка с клубовете за подкрепа на гласността и преустройството. С протестите в градинката пред „Кристал” в София и след вътрешнопартийния преврат, с който беше свален Тодор Живков, те излизат открито на политическата сцена. Това е ядрото от наречените кой знае защо „неформали”, което организира митингите и събранията в Самоков. Сред основните им искания е падането на член първи на тогавашната конституция, който бетонира безапелационното господство на Българската комунистическа партия. Д-р Севделин Панев се обявява и срещу беззаконията и обирджийството на местната партийна и административна власт. Негов е емблематичният израз: „Самоков се управлява от един „картофен крал” – тогавашният първи секретар на Градския комитет на Българската комунистическа партия Иван Жарков, който се беше превърнал в крупен земеделски арендатор. Севдо е един от малкото самоковци – саможертвени защитници на изконните човешки права и свободи. За тези, които не знаят, за тези, които забравиха и за тези, които не желаят да си признаят припомняме, че в онези времена да застанеш искрено и явно, без задкулисна поръчка от страна на Държавна сигурност, срещу комунистическото управление в страната си беше акт на саможертва от най-чист вид. Всички, които активно устояваха и работеха за демократичните промени в България, бяха обект на заплахи, които по време на августовския пуч в Русия от 1991 година добиха реални и зловещи измерения. Спаси ги единствено обстоятелството, че и в бастиона на комунизма – Съветският съюз, превратът организиран от група ръководители на ЦК на КПСС за сваляне на Гурбачов от власт не успя. Д-р Севделин Панев е един от авторите на публикация за хилядите невинни жертви, избити след 9 септември 1944 година без съд и присъда на Черната скала. Той пое отговорността да назове поименно някои от убийците, които самоковци винаги са знаели, но винаги са се страхували да посочат открито. В крайна сметка, по искане на Клуб на активните борци против фашизма и капитализма Самоков, авторите на статията години наред бяха съдебно преследвани и осъдени за набедяване. А престъпниците, убийците, тези които отнеха живота на хиляди невинни жертви и съсипаха съдбите на стотици самоковски фамилии и до днес остават скрити за обществото. Това е един от многото знакови показатели, че демокрацията в България така и не се случи. А най-тежките последици за страната са резултат от неслучилата се демокрация в областта на икономиката. И до момента всички икономически и финансови структури се владеят 100% от монополите и олигарсите – до един из средите на познатите комунистически фамилии, които по силата на властническото си положение единствени имаха достъп до капиталите и активите на държавата. Това е причината и д-р Севделин Панев, подобно на милион и половина българи, да напусна страната и да емигрира в САЩ. Защото, както казва самият той, демокрацията е естествено състояние на човека. Установява се в Чикаго. Първоначално става разносвач на пици. Сега работи във фирма, която полага грижи за възрастни хора, което е по-близко до професионалната му квалификация и същевременно се подготвя за изпити, за да легализира дипломата си като лекар. Пресичайки океана Севделин извървя и пътя от самоковските неформали до предизборната кампания на Барак Обама. Още в първия мандат той се включва като доброволец в кампанията на кандидата на демократическата партия – изразител на надеждите за повече морал и толерантност в политиката, за по-голяма социална справедливост, за зачитане правата и свободите на другите. Севдо, както и повечето емигранти, не е прекъснал пъпната си връв с България. Следи случващото се в страната, особено събитията от последните месеци. Неотдавна програма „Хоризонт” в рубриката си „Всичко мое нося със себе си” на предаването „Графити по въздуха” излъчи интервю с д-р Севделин Панев. Пред интервюиращия журналист в резюме Севдо каза „ Българската общност в Чикаго е с добър тонус. В града живеят над сто хиляди  българи, повечето от които чрез своите близки се интересуват от случващото се в България. Тук живеем в демократична държава, и знаем че това са законите на демокрацията – първият от които е избори и съставяне на правителство. В демократичните държави гражданското общество много внимателно следи действията на правителството. Улицата е част от гражданското общество, но от историята е известно, че това е така наречената пряка демокрация, която има мимолетен ефект.  Улицата дава само сигнал към държавата. Истинска стабилност се постига  чрез представителната демокрация. Българите в Чикаго са свързани с родината и чрез сериозната финансова помощ, която оказват на своите близки. Всички тук помагат на роднините си в България. Първата мисъл, лайтмотивът на живота ни тук, е да помогнем на своите. В щатите хората най-много се интересуват от своя финансов статус. В Америка общественото съзнание така се е устроило, че повечето американци смятат, че основната помощ е финансовата.” Във връзка с живота му на емигрант д-р Панев каза – „Емиграцията е трудна за адаптиране. Емигрантите, като прелетните птици отлитат, за да реализират част от своя жизнен цикъл в други, различни условия с мисълта някога да се завърнат. Такива са и моите намерения. Мен емиграцията ме научи да се чувствам световен човек и по-добре да разбирам другите. Желанието ми е всичко което науча да дам на родината си. Така усещам своята мисия.”

В това е и голямата надежда на България – в страната да се завърнат знаещите и можещите, които с новия си опит, с разширения си мироглед и обогатена духовност да спомогнат за наистина демократичното развитие на държавата.