СамокоВест

Памет за живите – 40 години от убийството на непречупения от комунистическата власт журналист и писател Георги Заркин

 Breaking News

Памет за живите – 40 години от убийството на непречупения от комунистическата власт журналист и писател Георги Заркин

Памет за живите – 40 години от убийството на непречупения от комунистическата власт журналист и писател Георги Заркин
август 11
13:35 2017

„Нам нужни са ни храбреци, задават се барутни жътви!

Поне станете Вие, мъртъвци, защото живите са мъртви…“

Тези стихове са писани през 60-те години на миналия век зад решетките в Старозагорския затвор крадешком, от двете страни на пилюрна хартия с много ситен шрифт, който може  да се чете само с лупа. Изнасяни са навити на рулце и пъхнати  в изпразнени от тютюна цигари. На автора си, политическия затворник Георги Заркин, те ще струват две вътрешни присъди за „писане на фашистка литература“ – едната за пет, другата за осем години.

Но за истински живия човек има ли нещо по-неукротимо  от порива за свобода и истина?, пита Татяна Мачковска в публикацията си за  в. Седмичен труд.

Днес болшинството от нас не знаят почти нищо за тоя човек. Младите пък съвсем.

Георги Заркин е един от образците на онези политически затворници по времето на тоталитарния комунистически режим, които платиха най-висока цена за свободата и демокрацията днес, припомня сайтът desebg.com.

Георги Заркин е роден през 1940 г. в село Бели Искър, Самоковско. 9 септември 1944 г. обаче белязва семейството му завинаги – след преврата, благодарение на който комунистите влизат във властта на ОФ, баща му Атанас Заркин е един от десетките безследно изчезнали селски стопани и собственици в Самоковския край, ликвидирани без съд и присъда от режима в местността Черната скала в Рила.

Георги Заркин успява да завърши задочно кинематография, но работи като зоотехник в Самоков, а по-късно успява да започне работа като фоторепортер в редакцията на в. „Земеделско знаме” в София.

През 1964 г. се запознава с комунистическия функционер Иван Тодоров – Горуня, който е един от организаторите на неуспешния опит за военен преврат срещу първия секретар на БКП Тодор Живков. Тайната организация е разкрита и обезвредена през 1965 г. от най-верните хора на Живков в Държавна сигурност още преди превратът да бъде задействан, а Горуня се самоубива при опит да бъде заловен жив.

След разкриването на заговора Заркин отпечатва и разпространява в София и Врачанско позиви, призоваващи за въоръжена борба срещу комунистическата власт от името на несъществуваща революционна организация.

Той е разкрит от ДС, арестуван и осъден на 6 години затвор без да се признае за виновен, а присъдата го разделя със семейството си – съпруга и невръстен син.

Лежи в Софийския и Старозагорския затвор. Отказва да работи в затвора, като не престава да твори в килията – творчеството му е едно от най-мащабните, създадено от затворници писатели в световен мащаб.

През 1970 г. Държавна сигурност му образува разработка в затвора под псевдонима „ПРОКЛЕТНИК”, но не успява да го пречупи, поради което Георги Заркин получава вътрешна присъда от 5 години (1969).

Въпреки че излежава присъдите ДС няма намерение той да излезе на свобода и му инсценира втора вътрешна присъда през 1974 г., малко преди да бъде освободен. Разработката срещу него и указанията по нея се дават лично от зам.-министъра на вътрешните работи и един от най-доверените лица на Живков в МВР-ДС ген. Григор Шопов.

В обвинителния акт е подчертано, че „Георги Заркин продължава да се изявява с вражеското си отношение към нашата власт, БКП и СССР”.

В затворническата му характеристика е посочено, че „цялостното поведение на този затворник и вражеското му отношение към мероприятията на народната власт показват, че наложеното му наказание лишаване от свобода и престоят му в затвора не са изиграли още ролята си за неговото превъзпитание, което ще бъде много сложен и продължителен процес”.

Заркин е прехвърлен в Пазарджишкия затвор, където на 7 август 1977 г. ДС инсценира садистичен побой върху него, в резултат на който той почива. Погребан е набързо в гробището на Пазарджишкия затвор без да бъде извършена аутопсия.

След 10 ноември 1989 г. прокуратурата образува следствие за убийства на редица политически затворници в Пазарджишкия затвор, един от които е Георги Заркин. Делото се води срещу бившия началник на затвора полк. Ангел Топкаров, който за кратко е арестуван, но така и не стига до съд.

След промените синът на Георги Заркин – Лъчезар Заркин – събира и издава голяма част от творчеството на баща си.

През 2014 г. президентът Росен Плевнелиев удостоява посмъртно Георги Заркин с орден „За гражданска заслуга”. 

Related Articles

0 Comments

No Comments Yet!

There are no comments at the moment, do you want to add one?

Write a comment

Write a Comment

Latest Comments

Браво на будните наши съграждани, решили да атакуват грабителската политика на управниците ни! Това,че сега...

Между другото, изпратих на Самоковест прекрасна статия за т.н. язовир Яденица за да я публикува,...

В края на 1979г. руснаците взривиха много мощна подземна ядрена бомба близо до иранската граница,...