6 септември – Ден на Съединението

България чества днес 129-та годишнина от Съединението на Княжество България и Източна Румелия. На 6 септември 1885 г. Източна Румелия отхвърля върховенството на султана и обявява, че се присъединява към Княжество България.
След разпокъсването на територията на страната от Берлинския договор борбата за пълно национално освобождение и обединение е основен стремеж на българския народ.
Подготовката за обединението на Княжество България и Източна Румелия започва още от пролетта на 1885 година. Съединението е координирано от Българския таен централен революционен комитет и е резултат от бунтовете в различни градове на Източна Румелия, последвани от военен преврат на 6 септември (18 септември по нов стил) 1885г., подкрепен от българския княз Александър I и ръководен от майор Данаил Николаев. Сформираният в Пловдив под ръководството на Захари Стоянов БТЦРК се заема с активно пропагандиране на обединението чрез публикации в пресата и публични протести. Най-масовата демонстрация е свързана с отбелязване годишнината от смъртта на Хаджи Димитър на връх Бузлуджа на 17 юли, когато идват хора от всички краища на Източна Румелия, както и от Княжеството. В полза на съединението е привлечена опозиционната Либерална партия. В същото време комитетът установява връзки с висши офицери, като капитан Райчо Николов и капитан Сава Муткуров, както и с много офицери в местните гарнизони. Проведени са разговори и с майор Данаил Николаев, най-висшият офицер в областта, но той, макар да одобрява идеята за обединението, е скептичен към липсата на реалистични планове на комитета.
Планира се Съединението да се проведе в началото на септември, когато голяма част от румелийската милиция е мобилизирана за провеждането на маневри. На 29 август Сава Муткуров и членът на БТЦРК Димитър Ризов се срещат в Шумен с княз Александър I, който по това време провежда военни маневри в района на града. Той им дава уверения за подкрепата си, но не уведомява за това скептично настроения към Съединението министър-председател Петко Каравелов. Министър-председателят научава голямата новина по-късно, когато файтонът му влиза в Търново.
След като се осведомява от София за последните събития от Южна България Каравелов, влиза във връзка с княза във Варна. Тогава и двамата решават да се пристъпи веднага към действие, като се обяви мобилизация на Българската войска и се свиква Народното събрание на извънредна сесия.
Когато на 10 септември Народното събрание се събира на извънредна сесия, то одобрява напълно всички мерки, които правителството на Петко Каравелов е взело до този момент. Това не задоволява Каравелов и той поисква да се отпуснат десет милиона кредит за обявената мобилизация. И ако в подготвителния период и в самия удар на революционния акт, Петко Каравелов няма никакво участие, то в укрепването и в събирането на плодовете от този акт, за отстояването, налагането и признанието от Турция, от Великите сили и от съседите, неговото участие е огромно, тъкмо в тоя важен момент, когато се решава ще има ли въобще или няма да има Съединение.
Първоначалното намерение на БТЦРК е Съединението да се обяви на 15 септември, но на 2 септември в Панагюрище започва бунт, овладян още на същия ден от полицията. Пред опасността страната да бъде обхваната от разпокъсани спорадични бунтове, а ръководителите на заговора да бъдат арестувани, комитетът решава да ускори начинанието. Още същия ден представители на БТЦРК са изпратени в различни градове на областта, откъдето трябва да поведат бунтовнически групи към Пловдив, където да ги поставят под командването на майор Данаил Николаев.
На 4 септември бунтовници, под ръководството на Чардафон обявяват Съединението и установяват контрол над село Голямо Конаре. На следващия ден правителството, начело с Иван Ст. Гешов, провежда консултации с руското представителство в Пловдив с намерението, ако получи подкрепа от Русия, самото то да обяви Съединението. Руският представител категорично отказва.
На 5 септември няколкостотин въоръжени бунтовници от Голямо Конаре (сега – гр.Съединение) се придвижват към Пловдив. През нощта срещу 6 септември частите, командвани от Данаил Николаев, установяват контрол над града и отстраняват правителството и генерал-губернатора Гаврил Кръстевич. Съставено е временно правителство, начело с Георги Странски, което малко по-късно е заменено от Комисарството в Южна България, и е обявена обща мобилизация.
След броени дни обаче Русия обявява своето недоволство, че акцията не е съгласувана с нея. Подкрепяна от Австро-Унгария, Сърбия на 2 ноември 1885 г. напада България. Започва Сръбско-българската война. След тридневни боеве край Сливница на 5-7 ноември българите побеждават, а последвалият Букурещки договор от 19 февруари 1886 г. възстановява довоенната граница със Сърбия.
Успешното Съединение на България е срещу руските интереси на Балканите и води до обтягане на българо-руските отношения и организирането от руска страна на заговори и преврати в България, какъвто е и Деветоавгустовски преврат.След успешната намеса и осуетяването им от страна на Стефан Стамболов, Русия скъсва дипломатическите отношения с България.
Денят 6 септември е обявен за официален празник в страната през 1998 г. Значимостта на събитието е отразена в девиза, изписан над входа на Народното събрание – „Съединението прави силата“.