129 години от рождението на Слави Генев

Едно от големите имена в българската живопис е художникът Слави Генев. Макар и не роден в Самоков, той е свързан с града на зографите със сърцето си, с творчеството си, с потомците си. Творбите му „оживяват и освежават този малък и романтичен град – някога столица на българската живопис – най-пълно, най-истински, автентично и вярно“, пише Стефан Митов.

Слави Генев е роден на 14 февруари 1893 г. в Марица (днес Симеоновград), Хасковско. През 1918 г. завършва Мюнхенската художествена академия в класа на проф. Анжело Янк. След завръщането си в България работи като учител в Първа мъжка гимназия в София. От 1921 г. е сътрудник във вестниците „Червен смях“ и „Българан“ заедно с Христо Смирненски и Христо Ясенов. През 1923 г. завършва живопис в Художествената академия в София, където негови преподаватели са проф. Цено Тодоров, проф. Стефан Иванов и проф. Иван Ангелов. Слави Генев продължава обучението си в Академия „Гран Шомиер“ в Париж при проф. Карта Вучо и я завършва през 1927 г. От 1929 г. до 1931 г. е художник в Народния театър, а след това до 1948 г. е учител в Самоковската гимназия. Първата самостоятелна изложба на Слави Генев е през 1938 г. в София, втората – през 1946 г. отново там, а третата – през 1947 г. в Дупница. Последната му изложба е през 1975 г. в София. В периода 1948-1958 г. е директор на Историческия музей в Самоков. Носител на орден „Кирил и Методий“, I степен. Умира през 1977 г. в Самоков.

„В 1938 г. Стефан Митов пише по повод на първата самостоятелна изложба на Слави Генев в София: „Има нещо езическо, спокойно, чувствено, пълнокръвно и силно в сочността на неговите дървета и ливади, в бистрата ведрина на неговите съвсем чисти, ясносини небеса, в червените покриви на къщите, които весело гледат между ярката зеленина и в дълбоките и студени води на искърските потоци, които от всички страни оживяват и освежават този малък и романтичен град – някога столица на българската живопис – най-пълно, най-истински, автентично и вярно изразен в днешната изложба“ – Литературен глас, 13 април 1938г.

Творческата му диря продължават синът Гено Генев и внукът Радослав Генев.