ЮНЕСКО сподели опита на Ани Йовева как се опазва живото наследство в условията на пандемия от COVID-19

От Организацията на обединените нации за образование, наука и култура ЮНЕСКО потърсиха опита на изявени пазители на живото наследство как се справят в контекста на пандемията COVID-19.

Живото наследство може да бъде засегнато по различни начини от пандемията на коронавирус:  то би могло да е застрашено, забранено, да се адаптира към ситуацията или да бъде трансформирано.  В същото време, живото наследство може да стане източник на устойчивост, солидарност и вдъхновение за много общности в тези трудни времена, написаха от Организацията и попитаха – Как черпите вдъхновение  от своето живо наследство, за да се справите с настоящата ситуация?

В отговор, изявената майсторка на шевици и дантели Ани Йовева споделя, че с настъпването на така наречената „пандемия” на този непознат вирус, за нея се е отворил един прозорец от свободно време, което да запълни със занимания, за които никога преди не е имала достатъчно време.  „В тези смутни времена, си останах в къщи и се посветих на един отдавнашен мой си проект, който е толкова мащабен, че вече две години го мотаех – реплика на най-старата женска  трънска  носия –  риза и връхна дреха (манофил). Всичко се изработва на ръка, везбата е изключително богата, като се доближава максимално до автентичната такава. За един месец карантина успях да направя полите на манофила, половин пазва + ръкав и половина от ризата. Вярно, доста хаотична работа, но аз съм си такава – пъзелът се сглобява постепенно, обичам да гледам цялостното въздействие.  Също така обмислям календар с български шевици, в който освен снимки, да има и инструкции за изработката им. Ще видим до къде ще го добутам“, споделя в своя шеговито-забавен стил Ани. Но зад него прозира пълната ѝ отдаденост към красотата на живото наследство, сътворено от сръчните ръце на поколения българки, емоционалната ѝ обвързаност с необходимостта за неговото опазване, способността ѝ да го претворява в днешния ден.

Уменията на Ани Йовева спечелиха интереса на Lachlan Blainот, от австралийския сайт Грандмаг – издание за изкуства и занаяти, към изработваната от нея богато везана лятна женска дреха – Манофил. За нея Ани уточнява: „Манофил – това е лятна женска дреха, изработена от грубо конопено или ленено платно в натурален  цвят, богато извезана по пазвите, полите и ръкавните отвори. Носила се е втората половина на 18 век в района на градовете Перник и Трън. Под тази връхна дреха се е носила дълга риза – от памучно или ленено платно, сравнително по-фино изтъкано от платното на манофила, също много богато извезана – особено ръкавите. В наши дни частните колекционери  намират по-нови носии от Граовска област, но от манофилите са останали само няколко екземпляра и те са в музеите.“

Ани Йовева допълва как се е стигнало до изработването на носията. Преди четири години към нея се обръща Дария Михалкова, една от ръководителките на фолклорен ансамбъл „Хоро”, родом от Трънско, която не успява да намери стар автентичен манофил. Ани приема предизвикателството. Започва с подготовката на проекта, който отнема доста време –  посещения в музеи, снимки, вадене на схеми за различните бродерии, след това търсене на подходящи платна за ризата и манофила. Преминава се през намирането на стари, ръчно изтъкани платове, в търсене на подходящите конци за бродериите. Използвани са автентични кройки. За бродерията са спазени оригиналните шевици и местоположението им, както и бодовете, използвани от нашите прабаби.

Високите изисквания към подготовката и прецизността в изпълнението, така характерни във всичко, с което Ани Йовева се заема, са гарант, че изработената от нея носия ще бъде максимално близко до оригинала.