Оттеглянето на папа Бенедикт XVI провокира нови апокалиптични страхове

Изненадващото оттегляне на папа Бенедикт XVI извади отново на дневен ред темата за Апокалипсиса. 21 декември 2012 година бе денят на неслучилия се край на света, според календара на маите. Този път човечеството е в плен на предсказанията на Свети пророк Малахия. Древният пророк вещае трагичната гибел на Вечния град и пришествието на Страховития съдия, който ще съди хората по времето на 112-я папа. Малахия е ирландски католически свещеник, роден през 1094 г. в ирландския Ълстър. Той е обявен още приживе за светец МАЛАХИЯ. Известен е най-вече със сътворения от него във Ватиканската библиотека манускрипт, съдържащ пророчества за папската институция. След смъртта му през 1148 г. ръкописът пътешества от един манастир в друг и е преоткрит едва след 450 години, в края на 16 век. Благодарение на бенедиктинеца Арнолд де Вийон светът узнава за „Предсказанието за римските папи“. В ръкописа си Малахия изброява 112 свещенослужители, които ще заемат Светия престол през вековете до края на Библейското време, отредено на Земята. Започва със съвременника си – Целестин Втори, останал папа само 5 месеца. Следват 111 бъдещи понтифици, всеки характеризиран кратко на латински език. Пророкът не посочва имена – само намеква за качествата на съответния папа и предвижда какво ще донесе на света неговото управление.

Както изследователите, така и официални представители на Ватикана признават, че много от предсказанията на Свети пророк Малахия са точни. Така например, за 101-ия папа – Лъв ХІІІ в текста на пророчеството се говори като за „Светлина небесна“. Действително, фамилният му герб е украсен с комета. За папа Лъв ХІ, 78-ми по ред, се съобщава, че ще бъде „човек на водата“. В Библията тя е символ на ненадеждност и бързотечност. Лъв ХІ се радва на престола по-малко от месец… точно по времето, когато е открит текстът на Малахия… Управлявалият през първата половина на 17 век папа Урбан VІІ е споменат с девиза „Лилията и Розата“. Историците разшифроват в предсказанието главното събитие в религиозно-политическия живот през този период – примирието между протестантска Англия (Розата) и католическата Франция (Лилията) чрез брака на Карл ІІ Стюарт и Мария-Антоанета, дъщеря на Анри ІХ.
Много точно е и определението за Пий VІІ, папа от началото на ХІХ век, когато в Европа властва Наполеон Бонапарт. Ясновидецът определя времето на Пий VІІ като период на „Откраднатия орел“. И наистина – френският император хвърля този папа в затвора, оттам е изведен едва след абдикацията на „корсиканския антихрист“…
Най-важното в трактата на Малахия не са феноменалните съвпадения с биографиите на папите, а неочакваният финал. Според ирландския светец, съдбата готви трагичен край за папската институция. Само 112 души, ако се брои от Целестин ІІ, заемат високия пост. След това мисията на приемниците на Свети Петър ще прекъсне, светият град Рим ще падне и ще настъпи Апокалипсисът… До Свършека на света ни остават само две стъпки… Иоан Павел ІІ (Карол Войтила) бе 110-и в списъка на Малахия. Ирландският светец го обозначава с девиза „Заради усилията на Слънцето“. Мнозина отбелязват, че бъдещият отец Войтила е роден при слънчево затъмнение, други сочат повишената слънчева активност, съпътствала възшествието му на престола… Но в случая е интересно как е белязан следващият понтифик. Той е 111-и поред и е изведен с думите „слава на маслината“ (в други преводи – „тържеството на мира“. Предполага се, че приносителят на маслиновото клонче ще донесе дългоочаквания мир и благоденствие за цялата Земя, но Малахия пише, че радостта от мира ще е краткотрайна. Той не съобщава колко ще се задържи на върха миролюбивият папа, но с идването на неговия приемник, когото провидецът нарича по име, светът трябва да очаква пълна катастрофа. Когато светият престол бъде зает от 112-ия папа – Петър Римски, или Петър ІІ (първият е апостол Петър, ученикът на Христос, фактически установил папския институт), ще настъпи краят на света…Малахия посвещава на последния римски папа цял абзац: „В края на времената мястото в Светата Римска Църква ще заема Петър Римски, а той ще храни несвободните и ще навлече множество бедствия. По това време Градът на Седемте Хълма ще бъде унищожен и Чудовищният Съдия ще съди народите. Край.“
Много изследователи съзират тук указание за края на времената, а и избраната от Малахия символика силно напомня „Откровението“ на Йоан Богослов. Признавайки, че редица характеристики на управлявалите в Рим папи съответстват на истината, иерарсите на католическата църква обаче решително отхвърлят суровите предсказания за 112-ия понтифик. Откровенията му са анализирани нееднократно още от откривателя на ръкописа Арнолд де Вийон и други сериозни, по-късни теолози. Оптимистите, които вярват, че дните на човечеството не са преброени подчертават, че първоначално списъкът на Малахия е бил публикуван само със 111 имена, а чак след 1820 г. е добавено и 112-ото име. Затова някои предполагат, че всъщност той не е последният папа и ще има още много понтифици преди на Светия престол да се възкачи Петър Римлянина. А според други пред Малахия не е била разкрита цялата истина – само Бог знае кога Земята ще бъде връхлетяна от Апокалипсис – участта, предсказана още от Иоан Богослов…