Огнян Минчев: Не се умориха руските слуги в България да провалят това, което Бог им е дал за родина
Има пряка връзка между „твърдата“ позиция спрямо „македонските работи“ и слугинската позиция спрямо Кремъл
Не може да се скрие фактът, когато един човек и един народ са постигнали независимост. Независимостта е преди всичко осъзнато място – в обществото, в света. Доверие и приемане на собствената идентичност. Липса на страх, че някой може да ти я отнеме. Не може. Може да те победи, да те заключи, да те убие – но не може да ти отнеме идентичността и волята ти да я съхраниш. Мисля си тези работи не само по повод на 22 септември. (Честит празник на Независимостта!) Мисля си ги все по-често по повод на поредния злощастен цикъл от българското ходене по „македонските работи“. Писах напоследък какво за мен би било печеливша позиция на България в двустранните отношения със Скопие. Сега искам само да помоля за малко внимание. Към факта, че отново има
пряка връзка между „твърдата“ позиция спрямо „македонските работи“ и слугинската позиция спрямо Кремъл
и неговите безкрайни попълзновения към България и Балканите. Не се умориха руските слуги в България да провалят това, което Бог им е дал за родина. Тяхната първа родина е била и винаги ще бъде другаде – на североизток. Техните предшественици съсипаха българската кауза в Македония по целия трънлив път на националния ни стремеж към независимост. Някои от тях се гордееха, че „с Русия политика не правят“. Други викаха руския ботуш при всеки удобен повод – то Соболеви акции ли не щеш, то присъединяване като 16 република към Москва ли не щеш… 30 години гледаха мързеливо към възможността да развиваме отношения със Скопие и си назначиха клакьори, които публично да съсипват всяка възможност за нова политика със Скопие. (В Скопие сърбоманският елит правеше същото по нареждане от Белград – верния съюзник на Москва на Балканите.) Западните сили провокираха постигане на
споразумение между София и Скопие,
договор между двете страни. Направиха го в своя полза – естествено, подариха ни нов шанс. Ама как да го оползотвориш шанса – скочиха отново руските слуги. Фучат, заплашват, маскирали се на „националисти“… Докато отново
възродят омразата от двете страни на границата
Тогава московските им господари ще са доволни. Тогава и в Белград ще са доволни. Защо го правят – дали от голата простотия, или за 30 сребърника…? Иначе, аз също съм за твърда позиция спрямо Скопие. Ама за каквото трябва, за каквото е нужно и в наш интерес – не в интерес на северната империя…
Източник: faktor.bg