На днешната дата, преди 115 години, българите постигат истинската си Свобода и Независимост. Честит празник!

Снимка: Economic.bg

На днешната дата, преди 115 години, българите поставят венец на дългия си път към Свобода и Независимост.

Път тръгнал от делото на Преподобний Паисий Хилендарски, будител за българска национална идентичност, продължил с борбата за българска църковна независимост. Тя е важен период от Българското възраждане, в който се засилва стремежът на българите в Османската империя да възстановят самостоятелната Българска православна църква. Трите фази на тази борба са: За назначаване на българско духовенство и ползване на български език в църквите; За установяване на народна църква; За определяне границите на Българската екзархия! В резултат от националните усилия на 28 февруари 1870 година с върховен указ на султан Абдел Азис се признава легитимността на Българската екзархия като върховна национална организация на Българската православна църква.

Път, преминал през близо 40 известни и не до там известни въстания на българите срещу Османското иго, сред които това на Константин и Фружин през 1408 година; Първото и Второто Търновско въстание; Чипровското въстание от 1688 година и т.н. За да Просияе в кървавата жетва на Априлското и Илинденско-Преображенското въстания. Да се въздигне до Чутовния подвиг на българските Опълченци на връх Шипка, където за българската Свобода и Независимост ведно се бият „живи и умрели“.

Пътят към българския национален идеал преминава през Съединението – актът, с който на 6 септември (18 септември по нов стил) 1885 година Източна Румелия се отцепва от Османската империя и се обединява с Княжество България. До Съединението се стига след народни бунтове в Панагюрище, Чирпан, Пазарджик, Голямо Конаре и други южнобългарски селища, координирани от Българския таен централен революционен комитет. През нощта срещу 6 септември войски, командвани от майор Николаев, установяват контрол над Пловдив и, без да срещат съпротива, свалят правителството и генерал-губернатора Гаврил Кръстевич. Временно правителство, в което влизат представители на войската и на двете южнобългарски партии начело с Георги Странски, обявява обща мобилизация на мъжете от 18 до 40 години за отпор срещу очакваното турско нападение и кани княз Александър Батенберг да подкрепи Съединението. На 8 септември Александър I издава прокламация, с която се обявява за „княз на Северна и Южна България“, а на следващия ден е вече в Пловдив и назначава трима комисари на мястото на временното правителство, което се отказва от пълномощията си. Съединението укрепило авторитета на княз Александър I, който предприема дипломатически стъпки за признаването му, но Русия се обявява решително против и отзовава руските офицери от българската армия. Само дни след това Сърбия нахлува с войските си и започва Сръбско-българската война. Княз Александър застава начело на младата българска армия и полага усилия да организира командването и снабдяването, да повдига духа на войниците. Принуден е да се съгласи на примирие под натиска на Австро-Унгария, но извоюваната победа изиграва важна роля за укрепване на международния престиж на българската армия и за признаването на Съединението. Този успех окончателно настройва Русия срещу княза и тя започва кампания за отстраняването му. На 9 август 1886 г. група офицери русофили извършват преврат и свалят Батенберг от престола. Детронирането му създава тежка политическа криза. Върнат е отново на престола от Стефан Стамболов. Руският император обаче отказва да одобри завръщането на Александър Батенберг в България. Под силния натиск на Русия, княз Александър I Батенберг (неслучилата се възможност за по-добри бъднини на многострадалното ни Отечество, моя почит, жалост и болка) е принуден да абдикира на 26 август 1886 година.

На днешната дата преди 115 години по дългия път към Свобода и Независимост в старата българска столица Велико Търново се състои „Тържественото провъзгласяване на Северна и Южна България в независимо Царство“.   В издадения от княз Фердинанд Манифест се казва:

„Въодушевен от това свято дело и за да отговоря на държавните нужди и народното желание, с благословията на Всевишния провъзгласявам съединената на 6 септемврий 1885 г. България за Независимо Българско царство и заедно с народа си вярвам, че този ни акт ще намери одобрение от Великите сили и съчувствие на целия просветен свят.

Да живее свободна и независима България!

Да живее Българският Народ!

Издаден в древната столица Велико Търново на 22 септември 1908 год., двадесет и втората година от Нашето царуване“

Фердинанд I  „

А княз Фердинанд I приема титлата цар на българите.

С този акт България не само става независима държава, но официално се завършва процеса на Съединението от 1885 г. на Княжество България с Източна Румелия. Княжество България става независима държава начело с коронования цар Фердинанд. Високата порта, а след това и Великите сили признават официално българската независимост.

Лилия Кинина