Министерският съвет прие две нови защитени зони – “Рила буфер” и „Ниска Рила“

На 27-ми март 2019 г., с решение на Министерски съвет, бяха приети две нови защитени зони в Рила, обхващащи периферията на Национален парк Рила. Защитена зона “Рила буфер” с площ около 380 км2 е по Директивата за птиците, а защитена зона „Ниска Рила“ с площ около 370 км2 по Директивата за местообитанията. Двете зони се припокриват в голяма степен като територии.

От коалиция „за да остане природа в България“ коментират:

Това решение на Министерски съвет е резултат на 12 годишна борба на българското общество за опазване на горите и реките на Рила. Тя започна през 2007 година след официалното отхвърляне на предложените защитени зони в Рила от МОСВ и стартирането на строеж на незаконен ски лифт към Седемте рилски езера. Над 170 000 подписа на граждани до Европейския парламент и Европейската комисия поискаха по- добро опазване на природата в Рила. Няколко пъти делегации на Европейския парламент посещаваха България. Европейската комисия отвори няколко досиета за проблемите в Рила. При проведените научни дискусии на покритието на защитените зони в Рила няколкократно бе безапелационно констатирано недостатъчно покритие за няколко редки вида животни.

Още през 2007 год. Българско дружество за защита на птиците (БДЗП) депозира официален сигнал срещу недостатъчност на мрежата от защитени зони за птиците, поради необявяване на 26 Орнитологично важни места (ОВМ) за защитени зони от Натура 2000, сред които и ОВМ Рила. След дългогодишни преговори между Комисията и правителството в рамките на две наказателни процедури, през 2013 г. всички ОВМ бяха включени в Натура 2000 с изключение на територията на ОВМ Рила извън националния и природния парк. Причината бе в силните икономически интереси, подкрепяни от общините и правителството. Макар тази територия да представляваше едва 0,2% от цялата предложена мрежа от защитени зони за птиците, изключването й от Натура 2000 водеше до липса на подходяща защита за няколко вида застрашени птици, типични за Рила и с ограничено разпространение, като пернатоногата кукумявка, скалния орел, белогърбият кълвач и др. Тъй като това противоречи на европейското природозащитно законодателство, през 2017 г. Европейската комисия отнесе случая в Европейския съд, който в началото на 2018 г. осъди България да обяви защитената зона за птиците.

През 2016 г. Европейската комисия стартира и пилотна процедура срещу България за необявяването на защитената зона за местообитанията, поради недостатъчност на териториите за опазване на няколко застрашени видове животни, сред които мечката, речния рак и европейския главоч. Министерството на околната среда отговори, че до края на 2016 г. ще бъде обявена защитената зона за местообитанията, но не го направи до 27 март тази година.

През всичките тези години няколко различни министъра на околна среда правеха всичко възможно да отказват или бавят процедурата за обявяване на двете защитени зони с надеждата, че обществото ще се умори и защитените зони в Рила никога няма да бъдат обявени! В същото време общият устройствен план на община Сапарева баня бе приет в нарушение на европейското и българското природозащитно законодателство. С него без екологична оценка бе планирано мащабно курортно строителство в планината, включително и застрояване на заменени гори.

С това решение на Министерски съвет се приема зоната за птиците, предложена от Българско дружество за защита на птиците (в изпълнение на решението на Европейския съд) и значително намалена зона за местообитанията, което оставя извън защитата на Натура 2000 голяма част от находищата на европейския главоч в ниските части на Рила.

С обявяване на двете нови защитени зони се прави голяма крачка напред за запазване на Рила планина, нейните гори и уникален животински свят.

Същевременно това не е достатъчно и неправителствените организации от Коалицията „За да остане Природа в България“ настояваме за обявяването на цялата площ на оригиналното предложение на защитената зона за местообитанията, както и към привеждане на общия устройствен план на община Сапарева баня към изискванията на българското и европейското законодателство.

С обявяването на „Рила-буфер“ за защитена зона за птици, може да се заключи, че 100% от ОВМ в България са включени в Натура 2000, с което България изпълнява като минимум ангажиментите си по Директивата за птиците. Това е важна стъпка в защитата на местата за птиците у нас, както и като цяло за природозащитата.

Все още обаче сме изправени пред предизвикателството „Рила-буфер“ да бъде обявена с индивидуална заповед, а защитените зони за птиците да бъдат подходящо защитени от посегателства и местообитанията на птиците да са ефективно опазени. Закъснението за изпълнение на ангажиментите на България към ЕС с 12 години позволи много територии от първостепенно значение за опазване да бъдат увредени, дори разрушени. Взети са и множество решения, позволяващи законно унищожаването на местообитания и безпокойство на застрашени видове от българската природа, които предстои да бъдат осъществени.

Неадекватното опазване на защитените зони от Натура 2000 също е обект на наказателна процедура срещу България, стартирала от 2008 г. и подновена с ново предупредително писмо от страна на Европейската Комисия. Ние, от Коалицията „За да остане Природа в България“ настояваме правителството да преразгледа настоящата си политика за опазване на природата в България и да приведе прилагането на закона в съответствие с европейските норми, за да не се налага българският гражданин да заплаща за последствията.

Защитена зона „Рила-буфер” обхваща по-ниските части на Рила планина, по границата с Национален парк „Рила” и Природен парк „Рилски манастир” и почти изцяло попада в ОВМ „Рила”. Обхваща основно вековни иглолистни, смесени и широколистни гори, които заемат около 76% от територията й. Иглолистните гори са представени от формации на бялата мура, смърча, белия бор и елата. В широколистните гори преобладава букът. Срещат се и смесени буково-иглолистни гори.

Откритите местообитания, включващи естествени ливади, пасища с храсталаци, преходни местообитания и земеделски територии заемат останалата част от територията на защитената зона. Скалните комплекси и водните площи са слабо представени, като заемат по-малко от 2% от територията й. Около 90% от представените екосистеми са с естествен произход.

Защитена зона „Рила-буфер” е функционално неделима част от орнитологично важно място „Рила” и осигурява подходящи местообитания за 17 застрашени вида птици, характерни за старите гори и открити пространства, които са типични и представителни за Рила планина. Тя е сред най-важните места на национално ниво за типично горски видове с ограничено разпространение в страната – пернатоногата кукумявка (8,1% от националната популация), врабчовата кукумявка (5,1%), трипръстия кълвач (2,1%), и лещарката (3,7%). Ще се подобри също и степента на обхващане на националните популации на видове, чието национално покритие в мрежата Натура 2000 като цяло е около или под средното: ливаден дърдавец, орел змияр, скален орел сокол скитник, белогърб кълвач. Значително подобрение на националното покритие, което променя степента на покритие от средна към добра, се отчита за пернатоногата кукумявка (от 68% в мрежата Натура 2000 сега – на 76%) и трипръстия кълвач (от 69% в мрежата Натура 2000 сега – на 71%). С обявяване на новата защитена зона „Рила-буфер” ще бъдат подходящо защитени основните местообитания на лещарката, черния кълвач, белогърбият кълвач и орела змияр в ОВМ „Рила”, както и значителна част от местообитанията на трипръстия кълвач и ливадния дърдавец.

Във функционално отношение скалният орел обитава цялата територия на ОВМ Рила и територията на новата предложена зона „Рила –буфер” е важна част от местообитанията му. В нея попадат част от ловните територии на гнездящите в ЗЗ „Рила” скални орли, както и гнездото на една двойка от този вид. В защитена зона „Рила –буфер” попадат най-големите по площ компактни местообитания на врабчовата кукумявка в ОВМ „Рила” (в Мальовишкия дял на Рила, в Югоизточна и Югозападна Рила) и на пернатоногата кукумявка в ОВМ „Рила” (в Мальовишкия дял на Рила, в Белмекенския дял и Югозападна Рила).

Местообитанията в защитена зона „Рила-буфер” се влияят основно от човешките дейности, свързани с горското стопанство, развитието на туризма и ползването на водите. Прокарването на нови горски пътища фрагментира местообитанията на белогърбия и трипръстия кълвач, които се нуждаят от големи по площ нефрагментирани гори. В планината е построена система от тунели за прехвърляне на води от един водосборен басейн към друг. Водите под 2000 m надм. в. са до голяма степен уловени в тази система, което влияе неблагоприятно върху горските екосистеми. Големи инвестиционни проекти за изграждане на ски курорти и поддържащите ги съоръжения поставят под заплаха от пълно унищожаване качествените горски местообитания на високопланиски ливади и пасища.