Кремълската „Стройтрансгаз“, „Главболгарстрой” и още 4 български фирми ще строят „Южен поток” – Брюксел ни предупреждава

Правителството обяви официално, че консорциум между „Стройтрансгаз“ и пет български фирми ще получи поръчката за 3.5 млрд. евро за изграждането на „Южен поток“ у нас. Компанията „Стройтрансгаз“ е контролирана от Кремъл. Мажоритарен собственик е Генадий Тимченко – приятел на руския президент Владимир Путин. Тимченко попадна в черния списък на САЩ на лица близки до Кремъл, отговорни за ескалацията на кризата в Украйна, на които щатите наложиха санкции. За българските дружества се знае, че са сред фаворитите на всяка власт.

Половината акции в консорциума се държат от „Стройтрансгаз“. Другите 50 процента са на пет български фирми, обединени в акционерно дружество „Газпроект Юг“. В него влизат: 1. „Промишлено строителство холдинг“, зад което стоят фирми, свързани с Делян Пеевски и собственика на Корпоративна търговска банка Цветан Василев. 2. „Техноекспортстрой“, чиито прокурист е сестрата на депутата от БСП Кирил Добрев. 3 . „Понсстройинженеринг“, чийто собственик Милко Милков е близък на премиера Пламен Орешарски. 4 . „ПСТ холдинг“,свързано с Първа инвестиционна банка. 5. „Главболгарстрой“ със собственик Симеон Пешов.

Роденият и израснал в село Белчин Симеон Пешов, е сред кадрите, изградени и израснали кариерно при социализма, които заеха високи позиции и ги осребриха успешно по време на прехода.  Фирмата с типичното за соца съветско-българско название „Главболгарстрой“ (ГБС) е най-голямата държавна строителна компания в България в края на осемдесетте и началото на деветдесетте години на миналия век с утвърдени позиции в страната, в Русия и Украйна. От 1990 г. неин главен изпълнителен директор е Симеон Пешов, който се ползва с доверието на тогавашната власт. Тя го изпраща на специализация в Лондон през далечната 1969 г., след това в края на осемдесетте е експерт в Москва в дирекцията по българското строителство в Русия. През 1996 г. по време на правителството на Жан Виденов ГБС е приватизирана, като купувач е работническо-мениджърско дружество, начело с Пешов. Сделката е финансирана от няколко банки, някои от които след това са закрити, а Пешов е един от мажоритарните акционери. От тогава и до днес ГБС и Пешов остават близки до властта и компанията успява винаги да получи изгодни държавни поръчки. Сред най-мащабните проекти, по които дружеството на Симеон Пешов работи по време на управлението на ГЕРБ, са спортната зала „Арена Армеец“ и Южната дъга на Околовръстното шосе в София, с които екс премиерът Бойко Борисов изключително се гордее. За разширението на Южната дъга на крайградския път на София отчетената средна цена е 20 млн. лв. за километър, което превръща Околовръстното в най-скъпата магистрала в България.

Началото на строителството на газопровода обаче все още е под въпрос. Съмненията за нагласена процедура с предизвестен край са достатъчно притеснителни. Брюксел обаче има и други основания да постави под лупа избора. Още миналия август ЕК изпрати писмо до българските власти, с което предупреждава, че клаузите на междуправителственото споразумение между България и Русия нарушават няколко европейски правила. Освен че България се е ангажирала да предостави на „Газпром“ най-благоприятния данъчен режим и е приела самата компания, а не независим регулатор, да определя тарифите за използване на газопровода, споразумението влиза в нарушение и на конкурентното право на ЕС, тъй като дава предимство на български и руски компании при изпълнението на проекта. Въпреки предупреждението в края на октомври проектът беше официално стартиран.

Управляващите се опитаха да хитруват и да заобиколят европейските норми.  БСП депутатите Таско Ерменков и Явор Кумюрджиев внесоха предложение за промени в Закона за енергетиката, с които изцяло се обслужват руските енергийни интереси.  Законовите промени предизвикаха скандал, след като от Реформаторския блок представиха писмо на Българския енергиен холдинг до енергийния министър Драгомир Стойнев с предложения за промени в Закона за енергетиката, изготвени от компанията „Южен поток транспорт” с основен акционер руската „Газпром”. От писмото стана ясно, внесените от „червените” депутати предложения са много близки до тези, представени от компанията, контролирана от руския газов монополист. Реформаторите изтъкнаха, че с промените в Закона за енергетиката се преследват три много ясни икономически и политически цели: засилване на зависимостта на нашата страна от Русия и поддържане на високи монополни цени; противопоставяне на България и ЕС и поставяне на нашата енергетика под директния контрол на Москва.

Проектът „Южен поток“ трябва да бъде прекратен до постигане на пълно съответствие със законодателството на Европейския съюз (ЕС). Това се посочва в комюнике на Европейската комисия (ЕК), което беше разпространено в сряда. Според Брюксел проектът трябва да се преоцени в светлината на приоритетите на енергийната сигурност на ЕС. Документът беше публикуван, след като ЕК предложи нова стратегия за енергийна сигурност заради геополитическата обстановка и зависимостта на ЕС от вноса на енергийни суровини. Мерките предстои да бъдат обсъдени от Европейския съвет в края на юни. Притесненията на Брюксел са свързани с подготвяните промени в Закона за енергетиката, които въвеждат понятието „морски газопровод“ с цел да се заобиколят европейските правила.

Междувременно еврокомисарят по енергетиката Гюнтер Йотингер коментира, че Брюксел разглежда междуправителственото споразумение за газопровод между София и Москва, чиито приложения не отговарят на европейското законодателство. „Опитваме се да оценим доколко строежът на това съоръжение на българска територия може да бъде съобразен със законодателството на ЕС“, изтъкна еврокомисар Йотингер. Той посочи, че поне 3 години ще отнеме решаването на проблемите около спорния енергиен проект т.е. следващият състав на ЕК ще трябва да постигне договореност с отделните страни-членки и „Газпром“.

По време на срещата в Брюксел председателят на Европейската комисия Жозе Барозу предупреди премиера Пламен Орешарски, че на България може да бъдат наложени санкции във връзка с нарушения на европейското законодателство при строителството на газопровода „Южен поток“. Както пишат някои европейски издания, Барозу е заявил, че някои от споразуменията, които се обсъждат в рамките на „Южен поток”, са в разрез с европейските правила и е казал на Орешарски, че комисията възнамерява да предприеме мерки срещу това. „Трябва да се уверим, че правилата на вътрешния пазар се спазват не само защото това е наш дълг, а и защото енергийната сигурност на България и ЕС ще бъде в риск, ако тези правила не бъдат съблюдавани”, е изтъкнал Барозу. Според Барозу ЕК трябва да гарантира спазването на правилата на вътрешния пазар, защото иначе излага на риск енергийната сигурност на България и на Европа. „В Европейския съвет днес аз не оставих място за илюзии – ние ще действаме всеки път, когато преценим, че правилата на вътрешния пазар, свързани с енергетиката, не се спазват. Според нас случаят със споразуменията, постигнати или сключени от България, е такъв“, е заявил председателят на ЕК пред БНР.

Източници от Брюксел посочват, че Орешарски е обещал на Барозу, че ако има забележки по процедурата за избор на изпълнители за изграждането на „Южен поток“ у нас, те ще бъдат взети под внимание. Обещанието на премиера обаче е като „след дъжд – качулка”. Само час преди това беше обявен окончателния избор за изпълнител. Защото забележките няма как да бъдат взети предвид без ново състезание, което обаче може да бъде оспорвано в съда от сегашния фаворит.