Комисията по досиетата представи документален сборник за мокрите поръчки на Държавна сигурност

На 11 май 2022 г., сряда, от 18 ч. в Софийската градска художествена галерия на ул. „Ген. Гурко“ №1, Комисията по досиетата представи нов документален сборник, озаглавен „Държавна сигурност – активни и остри мероприятия 1944-1991“. В него са включени архивни материали, разкриващи една от най-компрометиращите режима на БКП дейности на репресивния ѝ апарат – т. нар. остри мероприятия или мокри поръчки. Обект на остри мероприятия са обикновено български политически емигранти на Запад.

В коментар за поредния 55-ти документален сборник, журналистът и член на Комисията по досиетата Екатерина Бончева посочи в ефира на Nova TV: „Хибридната война на Кремъл, водена чрез безбройните „тролове“, е класически пример. Информационната война не е ново явление – тя съществува още отпреди средата на миналия век.“ „Активните мероприятия, това са  дезинформация и пропаганда. Те започват още от Студената война, със създаването на секретно поделение още през 1955г. “, уточни Бончева

В сборника “Държавна сигурност: Активни и остри мероприятия (1944-1991)” са побрани общо 146 документа от архивите на службата. Той е част от поредицата “Из архивите на Държавна сигурност”. Сред тях са истории за Петър Семерджиев, Борис Арсов, Велко Верин.

На оперативния език на ДС остри мероприятия означава извършване на саботажи, отвличания и убийства, съобщава desebg.com и разкрива по-известните и документирани мокри поръчки срещу:

–    основателя на БТРК „Левски“ Борис Арсов в Дания, срещу когато Държавна сигурност планира „остро мероприятие“, но впоследствие го отвлича

–    опита за убийство на бившия кандидат-член на ЦК на БКП и политически емигрант Петър Семерджиев в Израел през 1975 г.

–    писателя Георги Марков, убит с помощта на КГБ в Лондон през 1978 г.

–    опита за отвличане на българския политически емигрант, писател и служител в радио „Свободна Европа“ Димитър Инкьов (Велко Верин);

 –   опита за убийство на Стефан Табаков, български политически емигрант, председател на БСДП в изгнание в Австрия и др.

Депутатите на Демократична България, „Продължаваме промяната“, ГЕРБ-СДС и ДПС подкрепиха на първо четене законопроект, чрез който се внася кратка поправка в закона за досиетата, елиминиращ опита на Върховния административен съд (ВАС) да бъде наложена цензура върху осветяването на агентите чрез забрана на Комисията по досиетата да оповестява сътрудници на комунистическия режим на различните ръководни позиции, които са заемали, заемат или кандидатства след 10 ноември 1989 г. до настоящия момент, сочи още desebg.com и припомня:

На 5 април 2007 г. 40-то Народно събрание избира Комисия по досиетата – държавна институция, на която демократичното общество възлага надеждата да освети сътрудниците на комунистически служби и техните зависимости след краха на тоталитарната система през 1989 г. оплела в тайните си мрежи и паралелна власт хиляди агенти на режима на БКП.

Петнадесет години по-късно и законът за досиетата и Комисията, която го прилага все още работят – един невероятен факт за ширините на посткомунистическа България, която по различни причини не успя да извърши успешно пътя на декомунизацията независимо, че стана член на НАТО и Европейския съюз.

Общо 1 517 198 архивни дела – документи на хартиен носител – на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА от времето на комунистическия режим се съхраняват в Централизирания архив, изграден от Комисията по досиетата в Банкя, който функционира от 2011 г.

Това става ясно от отчетните доклади на независимия държавен орган, натоварен с изпълнението на държавната политика по разкриването на сътрудниците на тоталитарните служби и съхранението на техните архиви.

Комисията по досиетата се отчита два пъти в година пред парламента (юли и декември месец), а докладите за дейността ѝ са публикувани на нейния сайт.

Въпросните 1 517 198 архивни дела представляват около 14 492 линейни метра. Към тях трябва да се прибавят и 2 595 435 броя карти и картони, които също се съхраняват в „централизирания архив в гр. Банкя.

Със закона за досиетата от 2006 г. всички държавни институции, които към онзи момент съхраняваха документи на ДС или разузнавателните служби на БНА, бяха задължени да ги предадат на сформираната от парламента през април 2007 г. Комисията по досиетата.

Предаването на архивите на тоталитарните комунистически служби се оказа дълъг и сложен процес, който в голямата си част приключи преди няколко години.

От отчетните доклади на Комисията по досиетата става ясно, че все пак и през 2021 г. е продължила да изисква и е получила определен брой архивни материали.