Историкът Янко Гочев представи пред самоковци живота и подвизите на ген. Тодор Кантарджиев. Ще припознае ли героя и родният му Самоков?

ЛЕГЕНДАРЕН РОДОБРАНИТЕЛ

Посвещава се на народния витяз – запасния генерал Т. Д. Кантарджиев, легендарен родобранител и победител в славната Добруджанска епопея, роден в гр. Самоков 1861г.

Легенда чудна ни разправя, че меча два разпорили небето нявга и смъкнали оназ любов, която падне ли в душата, превръща я на огнен меч. И после- в буря неудържна, що гони робство в бясна сеч! Тез меча два съдба записа, душите бяха на сърца.

Що страх не знаят за Родина, що мрат с блаженство на лица. Тез меча два. Чакър войвода и Кантарджиев, наш витяз разкъсаха небето сънно и дигнаха народа с глас!

В тоз глас пробуден бе Паисий и Левски, Ботев, Симеон: „Напред да смъкнеме вериги, да рухне демонския трон.

На робството, о черна крепост, да бъде в миг на плам и дим. И нека българското племе да бъде лъв неудържим! В долината на смъртни песни, в долината на смърт, живот! В боец превърнаха земята, че тя беснеещ ураган се сипеше над враг вековен, се сипеше като титан!

Вий лъвове безспирни бяхте, предвождани от генерал. С пречупена ръка политнал, изгонил той дори смъртта!

Във неговия меч запален гореше пламък възсиял-на правда святото сияние препускаше към вечността!…

Бойци, вий с вожда ваш покрихте презлатославните поля на Добруджа със лаври вечни и с блян на родните нивя.

О, те са химн на наша радост, порой от нашите сълзи.

За вас ще пееме витязи, ваш подвиг робството срази!

Легенда чудна ни разправя, че с меч Кубратов наш витяз пребродил ада на войната кат вихър със една ръка!

Земята нему бе съюзник, със ней догонваше смъртта! Летеше страшно всичко с него – превзе, превзе и вечността!

Михаил Г. Палмов

С тази, непозната за мнозина, поетична възхвала на героизма и родолюбието на ген. Тодор Кантарджиев главен библиотекар Албена Ихтиманска сложи начало на срещата-разговор за живота и подвизите му. За жалост, те също тънат в неизвестност и забрава за мнозинството наши съграждани. Защото цели 75 години ген. Кантарджиев е пренебрегван от местните ни управници заради бляскавата си победа над руските войски при освобождението на Добруджа. Цели 75 години местните властници поставят чужди заслуги над  заслугите на своите граждани. И за кой ли път се повтаря казаното в Библията – никой пророк не е приет в своята родина (Евангелие на Свети Йоан Богослов 4:44). 

В автобиографията си Тодор Кантарджиев пише – „Роден съм в Самоков на 20.II.1861 год. от бедни родители. На дванадесетата си година, с незавършено първокласно образование, принуден бидох да тръгна, с пот на челото, да изкарвам прехраната си. На 20.IV.1878 год. бидох взет за новобранец от първия набор. От тогава щастието ми заработи и продължава през целия ми дълъг живот. То съпровожда дългата ми вяpa в Божията помощ, високият ми дух, неуморимия честен труд, упоритото постоянство в почната работа, голямото търпение, безогледната решителност, разумният полезен почин с твърда вяра в неговия пълен успех, чудната изобретателност, голямото честолюбие и високото ценене на времето. През 1882 год., с новопридобито четирикласно гимназиално образование, постъпих във Военното на Н. В. училище. На 30.VIII.1884 год. получих първия си офицерски чин. През 1890 год. постъпих, като капитан, в Брюкселската академия на Генералния щаб.“

Пространно слово за живота, родолюбието, подвизите, победите, заслугите и писменото творчество на големия българин представи военният историк Янко Гочев. Увлекателно и живо, пред препълнилите пространството на читалнята към Общинската библиотека граждани, той разказа за забележителните подвизи на воина Тодор Кантарджиев в четири войни – Сръбско-българската война (1885); Балканските войни (1912 – 1913); Първата световна война (1915 – 1918).

През Сръбско-българската война (1885) подпоручик Кандарджиев командва 14-та рота от 1-ви пехотен Софийски полк. С полка си участва в Сливнишкото сражение и в боя при Пирот. След войната е награден с орден “За храброст“ IV степен 2-ри клас. На 30 август 1886 г. е произведен в чин поручик. Командва рота от 1-ви пехотен Софийски полк. По-късно командва 16-ти пехотен полк. На 1 януари 1889г. е произведен в чин капитан, а 4 години по-късно завършва Военната академия в Белгия. След завръщането си в България, на 1 януари 1894 г. е произведен в чин майор, а на 1 януари 1899 г. в чин подполковник. На 2 август 1903 г. е произведен в чин полковник. През 1904 г. командва 1-ва бригада от 9-та пехотна Плевенска дивизия, а от 1909 г. – 2-ра бригада от 2-ра пехотна Тракийска дивизия. През Балканските войни (1912-1913) полк. Тодор Кантарджиев командва 1-ва бригада от 6-та пехотна Бдинска дивизия, с която участва в Люлебургазко-Бунархисарската и Чаталджанската операция против турците. През Междусъюзническата война (1913) се сражава в Македония – при Струмица, Пехчево и вр. Руен. След войната полковник Т. Кантарджиев командва 5-та пехотна дивизия (1913-1914). На 14 февруари 1914г. е произведен в чин генерал-майор и през юли с.г. преминава в запаса.  В началото на Първата световна война (1915-1918) генерал-майор Т. Кантарджиев е отново мобилизиран и през септември 1915 г. е назначен за началник на тиловото управление на 3-та българска армия. През 1916 г. става началник на Варненския укрепен пункт. В Първата световна война участва успешно в боевете против руснаци и румънци в Добруджа и французи в Македония. В началото на войната е началник на Варненския укрепен пункт. Пряк участник е в кампанията за освобождение на Добруджа от румънска власт, където има принос за победата в Добричката епопея. По-късно става началник на Сборната дивизия, с която воюва в Добруджа през 1916-1917г. и в Македония и Албания през 1918г. Ранен е в боевете при Кубадин през октомври 1916г. На 15 август 1917г. Т. Кантарджиев е произведен в чин генерал-лейтенант. През септември – октомври 1918 г. е началник на всички български пехотни дивизии, които по силата на Солунското примирие от 29 септември 1918г. остават западно от Скопския меридиан заложници.

Янко Гочев разкри и малко известна подробност за раняването на ген. Кантарджиев при Кубадин. Той е ранен, сражавайки се наред със своите войници. За тази героична постъпка на българския генерал тогава пишат и някои френски издания.

Ген.л-т Тодор Кантарджиев е носител на: Военен орден „За храброст“ IV степен 2-ри клас; Военен орден „За храброст“ III степен 1 клас (Първа световна война); Железен кръст II клас (Първа световна война); Железен кръст I клас (Първа световна война); Орден „За военни заслуги“ II клас с военна декорация, Австро-Унгария (Първа световна война); Орден „Ликят“, Османска империя (Първа световна война); Орден „Железен полумесец“, Османска империя (Първа световна война); Княжески орден „Св. Александър“ III степен с мечове и IV степен без мечове; Народен орден „За военна заслуга“ III степен с военни отличия; Народен орден „За военна заслуга“ I степен с военни отличия; Медал „За бойни заслуги“, Османска империя (11 май 1917)[3]

Янко Гочев го определи като генералът-войник. А за човека Тодор Кантарджиев най-добре говорят собствените му думи: „Обичам: 1) Помощника и закрилника ни Бога Велики; 2) Райски хубавата ни родина България със сестрите ѝ Тракия, Македония и Златна Добруджа; 3) Мъдрият ни храбър цар Борис III; 4) Жилавият трудолюбив български народ; 5) Храбрата ни послушна войска.“

Ген. Тодор Кантарджиев е талантлив разказвач и писател. Има издадени 33 книги, повечето на военна тематика. Сайтът ни е публикувал откъси от книгите му „Баба Сара“ и „Чакър войвода“, и ще продължи тази практика.

Ген. л-т Тодор Кантарджиев напуска този свят на 25 януари 1945 година.

Генералът-войник е удостоен с над 10 отличия за храброст, възпят е от поета като легендарен родобранител и победител, превзел, превзел и вечността. Въпросът е – Ще припознае ли героя и родният му Самоков? Има ли памет за големия българин? Достойно би било поне един орелеф да напомня на самоковци за героизма и родолюбието на техния съгражданин, за подвизите и победите му, за творчеството му, в което пише с толкова обич за родния си град.