Идват избори. Да разтресеме торбата с поганците!

Един човек вървял по пътя с пълна торба в ръка и от време навреме я разтръсквал. Срещнал го негов познат и го попитал какво носи в торбата. Пълна е с поганци, отговорил първият. А защо я разтръскваш, полюбопитствал аверът му. Ако не я разтришам прояждат торбата, отговорил човекът.

Та, ако не искаме поганците съвсем да ни проядат торбите, трябва от време на време здраво да ги разтръскваме.

Чудно защо ли законотворците ни не са предвидили такава възможност. Държавният глава –

Президентът на Републиката, има право само на два последователни мандата.

При това той се избира пряко от избирателите и по Конституция не принадлежи към нито една от трите власти – законодателна, изпълнителна и съдебна. Може би, при постановяването на това решение, депутатите са се ръководили от презумпцията, че за 10 години Президентът ще остарее и няма да е достатъчно представителен.

А Общинските кметове, които държат цялата изпълнителна власт на територията на административната единица, могат да бъдат избирани до безкрайност. Оставяме без коментар изборите по времето на Соца и комунистическите кметове, които тогава се наричаха Председател на Изпълнителния комитет на Общинския народен съвет. Това е друга бира!

Но какво се случва в последните 30 години?

Свидетели сме как в някои общини кметовете са несменяеми от десетилетия и се превръщат в пълновластни феодали. Нещо повече, в отделни населени места комай се връщаме към робовладелческия строй, където Кмето собственоръчно и собственокрачно налага поданиците си. Но това все пак са изключения.

За съжаление, обаче, двадесет и тридесетилетното несменяемо кметуване се превръща в практика във все повече общини. Със сигурност законотворците биха възразили, че това е правото на гражданите на свободен избор! Какво по-демократично? Но ако проследим причинно-следствените връзки се натрапва въпроса:

Свободен ли е свободният избор?

Общинският кмет държи в ръцете си цялата изпълнителна власт и най-вече всички ключове от общинската хазна. Така че, става все по-влиятелен и все по-разпознаваем. Точно обратното се случва с неговите опоненти. Те са все по-малко познати, все по- неизвестни. При това, колкото по-дълго кметува градоначалникът, толкова повече нарастват финансовите му възможности. Така че, преизбирането на местния властник става все по-гарантирано! Това се отнася и за местата с насилие над гражданите от страна на кмета. Този феномен е добре познат на психиатрите. Те отдавна са установили патологичната обвързаност на жертвата към насилника. 

Докато едно ограничение в броя на последователните мандати на Общинския кмет би дало възможност за реализиране на нови управленски решения и най-вече би осигурило

ефективен контрол върху работата на предшественика и на Общинската администрация.

Що се отнася до общинските съветници. И там реалностите са плачевни. В Самоковския общински съвет има съветници несменяеми от 4-5 мандата. При това всеки път се докопват до заветния стол през различни политически партии и коалиции. Така че, въобще не става ясно какви идеи изразяват и чии интереси защитават. Очевадно изразяват всевъзможни и невъзможни идеи. Но за сметка на това защитават

последователно и единствено само собствените си интереси.

Безспорно, за общинските съветници преференциялният вот дава възможност за много по-голяма свобода при избора. Но, ако и за тях се въведе ограничение в броя на последователните мандати, това би довело до по-добър баланс между опита и рутината от една страна и новите, напредничави предложения за развитието и бъдещето на Общината от друга страна.

Да се надяваме, че българските законотворци все някога ще въведат ограничение в броя на последователните мандати и за Общинските кметове, и за Общинските съветници, а не само за Държавния глава.

А до тогава, както казва великият комбинатор Остап Бендер, спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се. Сиреч, изборът си е наш!

Така че, време е да разтресеме торбата с поганците!

*Поганци диалектно плъхове