Ден на народните будители! Знаем ли кои сме, от къде идем, накъде отиваме?

Няколко века, стотици достойни мъже и жени на България будят духа ни, да разумем  – кои сме, от къде идем, накъде отиваме . Нарекли ги Народни будители.

За първи път честване на народните будители става на фестивала в Пловдив през 1909 г. Всепризнат патрон на българското будителство е свети Йоан Рилски, почитан като небесен покровител на българския народ и държава. През 1922 г. Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение в правителството на Стамболийски, по инициатива на група интелектуалци, внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители. От 1 ноември 1923 г. с указ на цар Борис III е обявен за общонационален празник в памет на заслужилите българи. От 1922 до 1945 г. е общонационален празник, ознаменуващ делото на българските просветители, книжовници, революционери и свети будители на възраждащия се национален дух, стремеж към образование и книжовност.

В Прокламацията на Деня е написано: „Нека Денят на св. Йоан Рилски да се превърне в Ден на народните будители, в празник на големите българи, за да събуди у младите здрав смисъл за съществуването и интерес към дейците на миналото ни“

В началото на ХХ век България постига изключително висок темп на образователно и културно развитие. В навечерието на Балканските войни през 1912-1913 година грамотността сред българското население е най-висока сред балканските страни. През 1903 се приема Закон за Университета, гарантиращ академичната му автономия. През 1911 Българското книжовно дружество става Българска Академия на Науките (БАН). Народният музей е открит тържествено през 1905 г. Драматичната трупа прераства в Народен театър. Създадени са държавните Рисувално и Музикално училища и Оперната дружба – бъдещата Народна опера. Министерството на народното просвещение осигурява средства и за поддържане на читалищата, които дотогава са предимно на общинска издръжка.

Държавата оказва подкрепа за обучение на българи в развитите европейски научни и културни центрове. В периода до войните Министерството на народното просвещение е легализирало 1586 дипломи, получени във Франция, Швейцария, Австрия, Германия, Русия. Внушителен е броят на българите, защитили докторати – 585 мъже и 46 жени. Българската интелигенция се включва в общия план на европейските културни взаимоотношения, изгражда своето самочувствие в пряк диалог с центровете на европейската култура.

През 1945 г. празникът е отменен.  Знаков акт на комунистическата власт за отношението ѝ към просвещението и въздигането на човешкия дух.

След дълго прекъсване, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36-то Народно събрание, на 28 октомври 1992 г., традицията се възстановява.

Но възстанови ли се духът?

„Голямото престъпление на комунизма не бяха само репресиите и убийствата – най-страшното престъпление на комунизма бяха масовите духовни убийства, бе това, че превърна целия народ в народ от страхливци, лицемери и двуличници, защото всички виждаха истината, помежду си шушукаха и псуваха, а по площадите викаха ура и гласуваха единодушно „за” каквото им кажат… Душевното осакатяване е с дълги последици: ние още не може да се освободим от страха, от лицемерието и двуличието си. Дано не заразим с това и своите потомци…“, пише в Заключителното предисловие към своите „Български хроники“ големият писател Стефан Цанев.

Близо 30 години след възраждането на Деня на българските народни будители се питам –

Опазихме ли своите потомци?

Събудихме ли у младите здрав смисъл за съществуването и интерес към дейците на миналото ни?

Носим ли в себе си духа на българските просветители, книжовници, революционери и свети будители?

Знаем ли кои сме, от къде идем, накъде отиваме?