Георги Даскалов: Дами и господа, Самоков е град
Дами и господа, Самоков е град. Написах нещо с такова заглавие в самоковския вестник „Любословие“, кръстен на първото българско списание, преди няколко години. Исках да напомня на самоковци, че живеят в град, място, което винаги е било град (нищо лошо за селото, роден съм и съм израсъл на село) и са съответно граждани и като такива имат своите отговорности.
София също е град. Даже и преди Самоков, а, както често се изтъква, Константин Велики му викал моят „малък Рим“. Но когато се избирала столицата на България след Освобождението, мнозина останали изненадани, че е избрано „това село“.
Сега София не е село, макар дори кореняци софиянци да му викат „Голямото село“ – а европейска столица. Според мен става все по-хубава.
Но според „кореняци софиянци“ – не.
„Ще даде Господ и ще разбия главата на главния архитект и на кмета върху селташката, мазна плочкаджийница, която са избацали пред храма на Седмочислениците. Мозък ще пръска по плочките…“, написа Манол Глишев. Не ми я приятел (и във ФБ, и на живо), но Мая Живкова ми го показа.
По-нататък не ми се иска да го цитирам.
Убийството на Виктория Маринова измести темата за плочките в центъра на София. Но преди това беше №1. Както писа по-рано Капка Тодорова – не се възмутихте от централата на Доган за 3 500 лева, но за плочките – да.
Сякаш – това от мен – всички са завършили естетика при Исак Паси и Искра Цонева.
Ако знаете за кого става дума. За Искра Цонева говоря.
За Паси е ясно. Дядото – професор по естетика и комунист, синът – математик, атлантик, седесар, царист, внукът – комунист. Иди после вярвай в еволюцията.
Единство и борба на противоположностите.
Но да се върна към плочките.
Константин Мишев, американски пенсионер и поради това свободен повече от нас, практикуващи този презрян занаят, написа тия дни: Да събера малко хейт 🙂 Спрете да упреквате г-жа Фандъкова, че е от Самоков. Тъпо е! При това Самоков е дал едни от най-културните българи.
Което е вярно.
В Самоков е роден основоположникът на модерната българска живопис Захарий Зограф. Основоположникът на българския периодичен печат Константин Фотинов („Любословие“, 1842, Измир) също е самоковец. Първата печатница в България е в Самоков – на Никола Карастоянов през 1828 година. Синът му Анастас е сред първите български фотографи.
Самоков е родно място на основоположника на българската графика професор Васил Захариев, на основоположника на българската музикална фолклористика професор Васил Стоин, на основоположника на българската сценография Александър Миленков, на поне половин дузина изключителни, световни художници.
И – да, на Йорданка Фандъкова.
А кой е най-бележитият софийски художник? Или писател? Па и политик.
Мисля, че талибанщината няма да произведе нищо добро.
За съжаление я виждам всеки ден – и, пак за съжаление, сред хора, с които ме свързват много общи неща.
Но е така.
Единство и борба.
Публикувано във фейсбук профила на Георги Даскалов