Георги Даскалов: Буквите са български!
Преди, мисля, повече от 20 години, когато модата на скандала прохождаше в току-що отърсилата се от комунизма България, Виктор Пасков написа или каза някъде, не помня вече, че ако, цитирам по памет и приблизително, ги нямаше Кирил и Методий, „сега щях да имам нормален компютър и да пиша като европейците на латиница“. Не знам защо му беше този скандал, той още тогава беше изключително популярен и обичан с изящната си като тънка цигулка „Балада за Георг Хених“.
Няма-няма, пък току се разразяваше през годините безсмисленият спор за буквите, за българските букви. Помня, че по едно време професор Ото Кронщайнер, българист от университета в Залцбург, си навлече гнева на патриотите заради изказването си, че е нормално България да обсъди идеята да въведе паралелен правопис на латиница.
Преди години пих с професора бира на площада в Залцбург, говорихме си и знам, че остана неразбран. Той не искаше да каже, че трябва да се откажем от кирилицата. А само, че след падането на комунизма пред българите стои въпросът накъде – със Западния свят или с Русия.
„Мнозина мислят, че това (кирилицата) е комунистически шрифт и че българите всъщност са руснаци…всеки народ си има своите митове и българите дълго живяха с мита, че руснаците са техни освободители. Истината обаче е друга. И тя е, че Русия е търсила път към проливите и България е била само средство за постигане на тази цел“.
Като гледам днешна България, прав е професорът.
Съветският писател Аркадий Стругацки разказваше как веднъж колегата му Артър Кларк му казал, че за това как руснаците мачкат българите, може да се съди по факта, че са им натрапили своята азбука.
Стругацки се засмял и казал. Не, точно обратното е. Азбуката е българска и ние сме я взели от българите, а не те от нас.
Щом Артър Кларк не знае, какво остава за бачкатора от Манчестър примерно. Той дори не подозира, че държава като България съществува.
Но има такава държава, хилядолетна – и азбуката е българска.
В духовно отношение Русия, с цялото си имперско величие, винаги е била – и ще бъде – провинция на България. Всичко, с което днешна Русия се гордее – с изключение на атомните ракети и Владимир Путин – е получила от България. Буквите, книгите, държавната организация, християнството – всичко това е дошло от България.
Дали сме не само на руснаците, дали сме на македонците, на сърбите, на белорусите и украинците, па даже и на монголците. Дали сме им цивилизация, прозорец към света.
Имаме право да го кажем, да се гордеем и да празнуваме.
Честит празник. Честит празник на българските букви, на българския дух, честит празник, България.
Публикувано на фейсбук страницата на Георги Даскалов