Георги Даскалов: Боклуци на прага ми
Преди години си говорехме с един евродепутат за много известно интервю на Бойко Борисов – онова с „в едната ръка филия с мас, в другата – футболна топка, а в третата…“. Там Бойко казваше също, че хранел прасетата с помия и аз викам – той и сега прави същото, храни прасетата с помия и ако бях като него, щях да го кажа.
Депутатът, приятели сме, работили сме заедно, имаме успешни неща съвместно направени, ме изгледа и рече – Е, Жоро ти си по-умен. И се засмя.
Борисов е министър-председател, за трети път – и както опозицията се държи, като нищо ще почетвърти. За да оцелява, вероятно не може да си позволи такива изказвания. Че храни и сега прасета с помия.
Макар че има случаи и на по-тежки непремерени говорения.
Но нито съм министър-председател, нито имам амбиции.
Та мога да кажа – живея сред боклуци и се налага да почиствам от време на време. Не искам да се приема преносно, буквално е.
На около километър от къщата ми в Драгошиново има класическо сметище. Преди години имаше завод, „Любчо Баръмов“, за детски играчки. Работил съм там като ученик. Правеха се едни неща, които при голямо въображение можеха да бъдат приети за играчки.
Но също и Рубик-куб, хитова играчка от едно време – и все още.
При масовата приватизация три фонда взеха акциите на предприятието, всеки фонд го ипотекира по няколко пъти и накрая го зарязаха в нищото между Самоков и Драгошиново – празно пространство около километър-два.
Циганите от махалата наблизо го разкостиха и остана поле.
Таман за сметище.
И стана.
Пространството се пълни с боклуци и никакви усилия не могат да променят този факт. И кметът на Самоков Владимир Георгиев, и на Драгошиново Георги Хаджийски периодично полагат грижа, пращат булдозери, слагат табели, назначават надзиратели…
Всуе.
На другия ден е така, както винаги е било през последните години.
На по-малко от километър от Искъра, Искъро, както ме поправи наскоро Лили Кинина, в миналото също кмет на Самоков, макар и за кратко — кога стана софиянец, кога ти почерне…
Та. Боклуците, изплували тези дни край Своге, поне част от тях, са произведени в махалата на Самоков.
Комбинация от безотговорно поведение – власт, население и – нали, гражданско общество.
На прага на моя дом.
И нямам повече какво да кажа.
Публикувано на фейсбук страницата на Георги Даскалов