Ген. Тодор Кантарджиев: С написването на книга за Чакър- войвода изпълних дълга си, като любящ родния си град Самоков

В предговора към книгата си ген. Тодор Кантарджиев пише –  „С написването и отпечатването на високопоучителните, човеколюбиви и храбри дела на всеспособния ми съгражданин Чакър-войвода изпълних дълга си, като любящ родния си град Самоков.

А как му отвърна обичният му Самоков?

Нито знак на родната му къща. Нито улица на негово име. Нито памет за забележителния воин и творец ген. Тодор Кантарджиев. Може би истинската причина за безпаметието на управляващите ни десетилетия наред представители на Българската комунистическа партия, преименувала се на социалистическа, е че ген. Кантарджиев е сред онези храбри български пълководци, които сразиха руските, румънските и сръбските войски при освобождаването на Добруджа.

Наред с бляскавите си военни успехи, генералът е и талантлив творец. Написал е над 30 книги с военна тематика и други за значими личности в неговия живот. Сайтът ни публикува поредица откъси от книгата му „Баба Сара“, с които показахме, че ген. Кантарджиев е владеел добре не само сабята, но и перото.

Представяме и откъси от книгата Чакър-войвода.

„Книга за народа и войнството.

Да прочетат родолюбивите юначни дела

на безподобния Чакър-войвода.

Да ги подражават и предадат

на потомството“

От векове в Самоков се предава, от поколение на поколение, интересната и любима на самоковци легенда, че цар Иван Шишман е бил дал последното си решително сражение с турците на обширното, равно поле, на юго-запад от града, наречено „Рудежо“, на Димитровден 1382 година. Сражението било таяло няколко дена. Денем се водил боя в полете, а нощем българите се оттегляли на Доспейския баир, а турците зад Искъра.

Тази и други подобни легенди всякога поддържаха вярата и надеждата у родолюбивите и войнствени самоковци, че българският народ някога е бил имал царство и господарство, славни цари и храбра войска! Че един ден ще си повърне царството от турците и пак ще има своя държава със свой цар, своя войска и своя просвета.

През 1845 година било издадено султанско нареждане (танзимат), с което се давали на българския народ човешки права. Между другото ангарията, която най-много тежала на селското население се забранявала. Обаче турците взели съдържанието на танзимата за подигравка. Във вътрешното положение на българите не настъпило никакво подобрение. Самоковските бейове продължавали да използват селяните от самоковско, да им карат безплатно (ангария) руда и въглища да си фабрикуват желязо. Самоковци се силно вълнували от турската несправедливост. Като изразител на това недоволство и на турските буйства станал самоковският себеотречен родолюбец и човеколюбец Христо Чакъро.

Той бил великан телом и силен духом. Образувал малка на брой, но голяма по дух дружина, от подобни на него юнаци. Посредством нея, през 1848 – 1855 години, чрез ред кръвопролитни поразителни сражения, принудил буйстващите турци да се вразумят, а бейовете да плащат труда на населението и да мируват.

Чакър-болюкбашия станал плашило за турците и светило за българите.

Публикацията е по извадки от книгата „Народният герой Чакър – войвода“ от ген. Тодор Кантарджиев,  любезно предоставена ни от сем. Димитринка и Огнян Андонови.

Следват продължения.