Ген. Тодор Кантарджиев изиграва важна роля за въвеждане на физическата подготовка в новоизграждащата се българската войска

От новоучреденото сдружение „Гражданска инициатива за Самоков“ ни предоставиха малко познатата книга на ген. Тодор Кантарджиев „Гимнастика (пассивна и машинна)“, за ролята и значението на военната гимнастика в повишаване способностите и укрепването на българския войник. Книгата е издадена 1889 год. и съдържа 53 рисунки. „Да го направи лек, пъргав, даже и нестрашлив, който е привикнал и знае как да скача от значителна височина, той смело и без повреда на здравето си ще скочи в дълбокия ров на укреплението“, е написал във встъплението си тогавашния капитан Кантарджиев. Според историка Янко Гочев, заедно с разработките на ген. Васил Делов, книгата изиграва важна роля за въвеждане на физическата подготовка като задължителна в новоизграждащата се българската войска. Това е поредният пример за мисионерския и визионерския дух на ген. Тодор Кантарджиев.

Сайтът ни е публикувал откъси и от други книги на ген. Кантарджиев – „Баба Сара“, „Чакър-войвода“. В предговора към последната, ген. Тодор Кантарджиев пише –  „С написването и отпечатването на високопоучителните, човеколюбиви и храбри дела на всеспособния ми съгражданин Чакър-войвода изпълних дълга си, като любящ родния си град Самоков.“ Това, което бележи целия живот на именития самоковец и обединява всичките му творби е огромното му родолюбие.

А как му отвърна обичният му Самоков?

За съжаление вече 75 години ген. Кантарджиев е пренебрегван от местната власт, забравен от по-възрастните самоковци и непознат на младото поколение. Може да се каже, че липсата на признание и памет за този забележителен български войн и Човек е по-скоро по геополитически, отколкото по политически причини. Комунистическата върхушка в България така и не му прости победата над Русия в освобождаването на Добруджа. Всеизвестно е васалното поведение на БКП-БСП към съветска Русия и непрежалимата им химера да превърнат България в 16 република на СССР.

Водеща цел в дейността на новоучреденото сдружение е съдействие за възраждането на Самоков като исторически, духовен и културен център. А приоритет в постигането на тази цел е издигането на паметник на ген. Тодор Кантарджиев в родния му град. Според  „Гражданска инициатива за Самоков“, най-подходящото място на бъдещия паметник е в пространството пред спортната зала. Сред аргументите им са:

– Максимално съчетаване на съществуващата градоустройствена среда с един паметник на личност от мащаба на ген. Т. Кантарджиев. Считаме, че това пространство стой празно и кухо.

– На въпросното място са съсредоточени най-много човекопотоци, така да се каже, тук е „пъпът на Самоков“: запад-изток /от и за „Самоково“/, север-юг /към и от центъра на града/, и разбира се, към и от супермаркетите, в непосредствена близост са 2 училища и самата спортна зала. Тук минава и най-натоварената ни вътрешноградска пътна артерия – бул. „Искър“, по който освен самоковци се придвижва и целия автомобилен поток от и за Боровец. Предвид целите, които преследваме с този паметник –  максимално популяризиране на ген. Т. Кантарджиев сред самоковците, а и сред гостите и посетителите на града, тук е мястото за максималното му представяне. Подчертаваме, че ген. Т. Кантарджиев с делата си отдавна е надхвърлил границите на родния Самоков, той е личност от общобългарска величина, с която истински би се гордял не само всеки един град, а и всеки един народ.

– Родната къща на ген. Т. Кантарджиев е била недалеч от това място и той неведнъж е изтъквал с гордост, че е крискарец.

– Съчетанието на паметникът на ген. Т. Кантарджиев със спортната зала е не само добро архитектурно решение, то е дълбоко мотивирано от факта, че още като млад капитан, бъдещият генерал-лейтенант Т. Кантарджиев, благодарение на мисионерския си дух, написва книгата – „Гимнастика: пассивна и машинна“, която заляга в основите на физическата подготовка на изграждащата се тогава българска войска.

– И накрая, разполагането на паметника на това място дава възможност (пространството е открито) погледът на ген. Т. Кантарджиев да бъде отправен на североизток, натам където е освободената от него златна Добруджа, където е ранен като генерал на първа бойна линия, към Добруджа, която той прекоси с победни боеве и я освободи цялата, като прогони враговете ни до Серет в днешна Молдова.