Галерия „Мисията“ към МВнР представя изложбата „Щампарското дело в Самоков – традиция и съвременност“
Радослав Генев с неговите изящни пейзажи ни разкрива упорития си и успешен път към улавяне на природните състояния.
Изложбата „Щампарското дело в Самоков – традиция и съвременност“ представя творби от богатата колекция на Графична база Самоков, основана през 1973 по инициатива на Съюза на българските художници.
Експозицията е първата на група талантливи български графици след възобновяването на една от най-добрите бази за графика в България. Есента на 2021 г. в Есовата къща в Самоков – града на Българското Възраждане, заработи отново познатата не само у нас, но и извън пределите на страната графична база, десетилетия събирала едни от най-известните наши и чуждестранни графици. След спечелването на проект от Националния фонд „Култура“ и със съдействието на община Самоков и Историческия музей в града, и изработване на статута на Графичната база, тази първа изложба разкрива основната цел, заложена в нейното съществуване – обогатяване на колекцията от гравюри в Историческия музей на града и поддържане на традиционните графически техники: дърворезба, литографията, високия печат.
„Настоящата изложба включва шестима български графици от най-младото поколение (Ради Генев), от средното (Васил Колев, Емануела Ковач, Онник Каранфилян и Людмил Георгиев) и това на поколението, оформено още в последните десетилетия на ХХ век – Милко Божков, представител на Варненската група художници от легендарната фабрика „Вулкан“, посочва кураторът на изложбата Аксиния Джурова и допълва – Избраните графици се представят с по три литографски отпечатъка. Милко Божков с, на пръв поглед, абстрактни композиции ни връща към цветните съновидения на изплъзващата ни се и вечно мечтана Аркадия. В „Малките истории за обич“ на Онник Каранфилян се срещаме с неговата многопластова и пленителна интерпретация на темата за любовта. Графичните листи на Емануела Ковач ни напомнят за невинния свят на забравените днес детски игри от близкото минало. Радослав Генев с неговите изящни пейзажи ни разкрива упорития си и успешен път към улавяне на природните състояния. Васил Колев отново ни насочва към точния и проникновен психологичен портрет; Людмил Георгиев се утвърждава отново като майстор на експресивната абстракция.“