Възстановена от Ани Йовева женска носия на близо три века заплени посетителите на Международното изложение „Културен туризъм“

Женска носия на близо 300 години, възстановена от Ани Йовева в автентичния ѝ вид и изцяло на ръка, заплени посетителите на Международно изложение „Културен туризъм“, провело се от 14 до 16 април във Велико Търново. Костюмът, част от експозицията в Изложбени зали Рафаил Михаилов, беше сред най-интересните експонати на Изложението.

Женската носия от началото на 19 век, известна като манофил, е характерна за област Граово, която включва района на градовете Перник, Брезник и Трън. Възстановката на костюма е по заявка на Ръководителя на столичния ансамбъл „Хоро“ Дария Михалкова. 

Работата по проучването, проектирането, компютърната възстановка, доставката на материалите, изработката на отделните елементи, сглобяването им в завършения ансамбъл продължава 4 години. Всичко в носията е автентично, или максимално доближаващо се до оригинала. Връхната дреха – манофил, е изработена от  грубо тъкано кълчищно платно.

Възхитителна е бродерията, която обхваща изцяло ръкавите на ризата, включително и на раменете – нещо, което не е характерно за другите типове народни носии. Тя е изпълнена с  характерния самоковски пълнеж върху две нишки, наречен пунежички бод.

В долната част на ризата е претворено дървото на живота, познато от капанските носии под името бойче. По-малките елементи около него също са израз на въображението и фантазията на старите майсторки, защото всеки един от тях е различен от другия. Останалите мотиви пресъздават цветя, геометрични композиции и др., като са използвани още полегат бод с подложен конец, контурен и др.

Изключително интересен елемент от ансамбъла е малката шапчица, наречена кайца. Тя се е закачвала върху кърпата на жената от едната страна със специална сребърна игла – чумаушка. Кайцата носели младите невести, когато влизали в дома на свекъра и свекървата. Кайца идва от кая се, мълча, разказва Ани Йовева. Може би така на младите булки, които са се притеснявали още от началото да казват на чуждите хора майко и татко, се е давало възможност да свикнат с новото си положение, обяснява майсторката. Невестите са носели кайца, докато родят. Затова не е случайно, че на шапчицата ярко се открояват фертилните символи – дечица с разперени ръце и Богинята майка, която носи в утробата си нов живот.

Ани Йовева се е справила и с предизвикателството да сглоби сама отделните елементи – пазвата, бието на врата и т.н.. Така целият костюм добива съвършен вид.

Подобен тип носии отдавна са изчезнали, в момента има около пет в различни музеи в страната, които обаче не са напълно окомлектовани, избелели са и тъканите са повредени.

По време на Международното изложение „Културен туризъм“ във Велико Търново Ани Йовева водеше и майсторски клас.

Изкусната майсторка на везмото и дантелата е добре позната и обичана от самоковските си почитатели. Уникалните ѝ шевици, прекрасните произведения на приложното изкуство, изработени от сръчните ѝ ръце, украсени с шита дантела – кене, плетени на една кука, калоферската дантела, харденгер, блекуърк – бродерия, която е еднаква от двете страни, изработки на макраме и още, и още красотички са наистина живото наследство на дарбите на българската жена от вековете, през днешния ден до бъдните времена.