Вредата от разединението на десните партии в Самоков и ролята на Държавна сигурност

Изминаха 30 години от есента на 1989 година. Време е за равносметка! В светлината на предстоящите местни избори, въпросите какво се случи с нововъзникналите политически организации, кой и защо разпиля и попиля структурите на десните партии в Самоков очакват своите отговори. Не самоцелно и не като кухи констатации, а заради

вредата за развитието на Общината от отсъствието на хората с дясно мислене

в местните органи на управление.

Основни приоритети в програмите на десните политически организации са:

– Развитие на реална икономика чрез създаване на благоприятна бизнес среда, подкрепа на свободното предприемачество и на личната инициатива.

– Върховенство на закона. Равни права, но и равни задължения за всички граждани

– Съвременно образование, което да отговаря на потребностите не само на днешния ден, но и за бъдеще.

– Ефективна здравна система. Целенасочено и контролирано разходване на средствата при най-добри резултати за здравето на гражданите.

– Добра и модерна инфраструктура, предпоставка за привличане на нови инвестиции и разрастване на бизнеса.

Фактическото отсъствие на десните политики от местната власт (един или двама инцидентно попаднали в Общинския съвет  не са решение), лишават гражданите на общината от устояването и реализацията на тези цели.

В резултат – налице са трайно високата безработица,

липсата на реална и конкурентна икономика, бягството на знаещите и можещи млади хора от региона, нарастване дела на необразованите и ниско образовани групи, безнаказано газене на закона и нарушаване на обществения ред, неефективно здравеопазване, лоша инфраструктура.

За да си обясним случващото се, на първо място трябва да се запитаме

чии интереси биха засегнали

постиженията на десните партии в изброените направления? Безспорно на тези, които за една нощ от отявлени комунисти се събудиха като мастити капиталисти. Но когато си се пребоядисал единствено и само защото в теб са били и ножа и хляба, и си държал ключовете на всички каси в България и извън нея – не си способен да постигнеш нищо добро. Затова на новоизлюпените „бизнесмени“ трябваше да се осигури

безконкурентна среда на всяка цена.

А кой би могъл да го стори, ако не Държавна сигурност – политическата милиция, създадена да брани интересите на комунистическия елит с всички сили и с всякакви средства.

През въпросната есен на 1989 година и в Самоков се създадоха групи на промяната. Няколко самоковци се бяха организирали още през месец септември. По-късно служители на ДС гласно твърдяха пред така наречените „неформали“, че имат сериозно участие в създаването им и че

голяма част от участниците са техни хора.

На предположението – може би половината, отговорът бе: много повече, много повече. Не трябва да пренебрегваме факта, че заради близостта до Боровец, в който вече идваха много чуждестранни туристи, в Самоков Държавна сигурност имаше много силно влияние. Години наред службата се оглавяваше от една фигура с високи позиции в йерархията , надхвърлящи мащабите на региона. Можем само да гадаем,

каква е мрежата от агенти, явочници, волни и неволни доносници.

С влизането в сила на непростимо закъснелия Закон за досиетата се показа едва-едва върхът на айсберга. Останаха неразкрити действащите агенти, пряко свързаните със съветските тайни служби, непълнолетните към времето на промените, покойниците, десетките, които не са били обект на Закона.

Няма спор, че в каузата за промяна участваха и много идеалисти.

Те искрено вярваха, че е дошло времето за възраждането на България и на Общината.

Отдадено и безкористно положиха себе си за утвърждаването на демокрацията.

И като такива естествено бяха неудобни за архитектите на прехода. С добре познати похвати бяха игнорирани и отстранени от активната политика.

От някогашните десни политически организации в Самоков останаха жалки отломки. Повечето от партиите в коалицията Обединени демократични сили изчезнаха от политическото пространство. Други се свиха до един файтон хора. Трети изтекоха

към силни на деня структури.

Така че, принципът никаква конкуренция пред комунистите-капиталисти продължи да действа с пълна сила, застрахован от всякакви неприятни изненади.

Самоков е малък град и се познаваме, а в селата от общината хората се знаят и поименно. Така че, всеки непредубеден самоковец ще се съгласи с истинността на написаното. Достатъчно е да види

кои фамилии превърнаха политическата си власт в икономическа.

Три десетилетия съществуване в комфортна среда, гарантирани обществени поръчки, публично-частни партньорства им осигуриха сериозна преднина в натрупването на капитали. Но 30 години са и достатъчно дълъг срок, за да се откроят личности – доказали се професионалисти, с високи морални ценности, инициативни, напредничави и успешни. Така че, да се надяваме, че в обозримо бъдеще и самоковци ще възложат

управлението на Общината в ръцете на знаещите, можещите, нравствените!