Внукът на Петър Боев подари фотоапаратът му „Ролейкорд“ на Исторически музей-Самоков

В първите дни на 2021 г. фондовете ни се обогатиха с ценна вещ, а именно фотоапарат на Петър Боев – с марка „Ролейкорд“. Той е дарение от неговия внук, който носи трите имена на дядо си. Семейството е силно свързано със Самоков, защото майката на Боев – Райна е родена в Самоков. Тя е дъщеря на поп Паке и сестра на Михаил Поппакев, издавал „Тинтири-Минтири“–вестник с хумористична насоченост.  Баща му полковник  Константин Боев е от село Баня, Разложко.

До 18-годишна възраст Петър Боев често посещава града ни, като къщата на дядо му все още е запазена. Семейството на съпругата му Стефка съща са самоковци, но се преселват в София, квартал Коньовица, където и остават да живеят.  Петър Боев завършва средното си образование в София – Трета мъжка гимназия (днес 18-то СУ „Уилям Гладстон“), а по-късно Право в Софийския университет. Работи в Дирекция на пропагандата, а от 1942 г. е начело на дирекция „Печат“. Тогава пише книгата „Човекът в комунистическия рай“ – критика на обществения режим в СССР. Заради тази си дейност е осъден на две години лишаване от свобода от т.нар. Народен съд.

 В затвора лежи с известни интелектуалци като  художника Александър Добринов, проф. Георги П. Генов – известен наш юрист и др. Петър Боев членува в младежката патриотична организация „Отец Паисий“, и е почетен член на Българския фотоклуб. След излизането от затвора работи като зидаро-мазач, касиер в Народния театър и какво ли още не. В периода 1951-1973 г., работи към ДП „Българска фотография“, а след това към Клуба на фотодейците.

Петър Боев е  автор е на двутомник за историята на родната ни фотография, както и над сто статии по фотографски и други проблеми. Самоков винаги присъства в неговите произведения – писал е за фамилията Карастоянови, Димитър Германски,  Иван Доспевски, Йованчо Захариев, Христо Иванов Самоковеца и Ксенофонт Смрикаров. Всички негови текстове са илюстрирани със снимки от личния му фотоархив, събиран повече от 50 години. Общият брой на снимките в него е над три хиляди. Днес голяма част от колекцията е притежание на Централен държавен архив (ЦДА).

 През 1995 г. Боев  има идея за изложба за Анастас Карастоянов в града ни, но тази инициатива така и не се осъществява. Би било хубаво го да почетем чрез една изложба в негова памет в Самоков, а и защо не посмъртно да бъде награден с наградата за фотографско изкуство „Анастас Карастоянов“, учредена през 2017 г.

Обществената му дейност не спира почти да самия край на неговия живот през 2004 г. Освен фотограф и историк, Боев е  певец (пял е в хор „Гусла“, заедно с Борис Христов) и художник. Негова роднина е нашата съгражданка Росица Тренкова – оперна певица и общественик, която ме свърза с неговите наследници. Боев нарича Самоков „светинята на българските копнежи“, а тук през 1944 г. е роден и първородният му син Константин (Коко). По-малкият Христо е роден през 1950 г. в София.

 С този фотоапарат са запечатани уникални кадри: изгледи и пейзажи от Рила, езерото в Самоков, известни творци от онова време, негови приятели като: писателя Змей Горянин, проф. Васил Захариев – график и един от основателите на музея в града ни, семейни снимки и др. Много от тези снимки са подредени в красиво и грижливо оформени албуми, които също предстои да бъдат дарени на музея. Това са исторически като моменти като: влизането на българските войски в Македония, освещаването на новата сграда на Софийския университет през 1934 г.,  учения на българската армия от 1942 г. и др. Този апарат виждаме и в ръцете на Боев, когато документира строежа на язовир „Бели Искър“ по време на Втората световна война. Той е свършил своята работа отлично, а днес вече е музеен експонат и чуден спомен за своя притежател. Сърдечни благодарности на Пепи Боев за дарението!         

Силвио Томов – уредник нова история в Исторически музей – Самоков