Бездомници мрат от глад и студ по улиците на Самоков. Кметът нехае за усилията на Кирил Бонев да се създаде център за временно настаняване

Само за три дни двама души, оставени без грижа, издъхнаха от глад и студ по улиците на Самоков. В първия ден на Новата 2021 година е починал 60- годишният Иван Крамарски. Два дни по-късно и 42- годишният Иван Алексов напуска този свят, склопил очи на пейка пред сградата на Общината, под прозорците на кметския кабинет.

Свидетели на трагичната им кончина стават техни приятели и братя по съдба.

Иван Крамарски се е придвижвал с инвалидна количка. Той живеел под една сергия на пазара. Към 8,30 ч в новогодишната сутрин приятелят му Румен го открил треперещ от студ. Румен нямал телефон, за да се обади на 112 за помощ и с вестникаря Веселин качили Крамарски в инвалидната количка и го закарали до спешното. Малко по- късно обаче мъжът умира.

Според Митко Петров, Иван Алексов е умрял от глад, тъй като от три дни не бил ял нищо.  Двамата седели на пейка пред общината и разговаряли, когато Алексов получил гърч. Веднага е извикана бърза помощ, но човекът умира.

Проблемът с оставените без никаква грижа от страна на институциите в Община Самоков социално най-слаби членове на обществото не е от вчера. В края на месец октомври почина 95-годишен мъж, изоставен в крайна мизерия край самоковското село Злокучене. Председателят на НПО „Милост за слабите“ Кирил Бонев от години поставя въпроса за създаване на център за временно настаняване на изпаднали в крайна нужда бездомници. На всяко заседание на Общински съвет-Самоков, от тримандатното управление на Владимир Георгиев, той настоява за решаването му. Това са най-малко 100 заседания на управниците ни, на които Кирил Бонев издига глас за милост към слабите. Глас в пустиня. Резултатът: за два месеца – трима починали!

Кметът така и не си направи труда да проучи възможността за осъществяване на предложението. Не възложи на подопечните си чиновници да направят план-сметка колко би струвала на хазната грижата за няколко изпаднали в крайна нужда граждани на общината. Като се има предвид, че във всички близки села пустеят училища и здравни служби, че към общината има социална кухня, че разполагат с транспорт, надали разходът би бил непосилен за бюджета.   

А и в крайна сметка в какво се измерва цената на един човешки живот – в пари или в милосърдие?