СамокоВест

Върви, народе възродени….Напред! Народността не пада там, дето знаньето живей!

 Breaking News

Върви, народе възродени….Напред! Народността не пада там, дето знаньето живей!

Върви, народе възродени….Напред! Народността не пада там, дето знаньето живей!
май 24
10:52 2017

Днес честваме Деня на българската просвета и култура. Денят на българската азбука – дело на Светите братя Кирил и Методий.

Първата българска азбука – глаголицата – е създадена през 862 г. (според други учени през 855 година) от Константин-Кирил Философ.
Исторически факт е, че през 862 г. византийският император нарежда на братята Константин и Методий да създадат необходимата християнска литература на славянски език за мисията им в Моравия. Важно е също да се знае, че според други източници Константин Философ е започнал работа над азбуката още при първото му пребиваване в манастира на планината Олимп около 855 г. И ако върху тези дати все още се спори, безспорно е авторството на глаголицата и нейната уникалност. Глаголицата е дело на гениалния филолог Константин-Кирил и е напълно оригинална графична система, в която всяка буква отговаря на един звук. Нещо повече, в нея буквите за близки звукове имат сходни очертания. Затова големият български учен Петър Илчев нарича глаголицата най-съвършената графична система от древни времена до днес.
Неопровержимо доказателство, че именно глаголицата е дело на Константин-Кирил и е първата българска азбука, учените откриват в Залцбургския меморандум от 871 г., в който пише, че Методий се появил в Панония с „новооткрити славянски букви“. Това название подхожда само за наистина новите глаголически букви.
Константин-Кирил създава глаголицата за солунското славянско наречие, което принадлежи към източнобългарските рупски диалекти. Следователно езикът на солунските братя по етническа принадлежност е старобългарски. За него са характерни съчетанията шт, жд (в думи като нощь, гражданинъ, межда), широкият гласеж на э (в думи като лэто, бэлъ, млэко), употребата на дателен притежателен падеж вместо родителен притежателен (отьць ем? вместо отьць его). Всички тези черти безспорно доказват, че създаденият през девети век на основа на глаголицата книжовен език е български по произход. Той се разпространява първоначално в Моравия и Панония. След смъртта на Методий през 885 г. неговите ученици са прогонени от пределите на Моравия и намират прием в двора на княз Борис в България.
В края на ІХ век в Преслав възниква и втората старобългарска азбука – кирилицата, която съдържа 24 букви от гръцкото писмо и 14 знака, близки до глаголическите, които съответстват на чисто българските звукове: Б, Ж, З, Ш, Щ, Ч, Ц, Ъ, Ь, ?, ?, ™, Ю, Ы. Кирилицата няма установено авторство. Повечето учени отхвърлят тезата, че Климент Охридски е неин автор. По-вероятно е той да е усъвършенствал глаголицата, азбуката на почитаните от него свети братя. Кирилицата се свързва с книжовниците от Преслав, понеже е продължение на вековна традиция държавни документи да се пишат с гръцки букви. Но „без устроение“, както казва Черноризец Храбър. „Устроението“, тоест приспособяването към българската реч, става възможно едва след появата на глаголическата писменост в България. Именно от нея са взети буквите за специфичните български звукове, като са опростени в духа на графиката на цялата азбука.
Дълго време двете азбуки се употребяват успоредно, но към края на Х и началото н а Х І в ек по-икономичната и лесна за писане кирилица измества глаголицата. За нас, българите, е важно да знаем, че кирилицата, с която днес си служат милиони хора по света (сърби, македонци, руси, беларуси, украинци, румънците до средата на ХIХ в., казахи, таджики, монголци и др.), е възникнала в България. Макар че съдържа и гръцки букви, тя следва модела на глаголицата и отговаря на най-съвършения принцип за писане, според който на всеки звук съответства отделна буква. Този принцип е застъпен последователно в глаголицата, а след това и в кирилицата, благодарение на което днес ние четем и пишем на своята азбука.

Като ден на просветата празникът се чества за първи път в град Пловдив през 1851 г., когато в епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ по инициатива на Найден Геров се организира празник и ученическо шествие.

Светите братя Кирил и Методий са родени в град Солун. През 855 г. те създават глаголицата Солунските братя имали много последователи, които продължили просветителското им дело. Сред тях са Климент, Сава, Горазд, Ангеларий и Наум.
След въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. празникът се чества на 24 май по официалния държавен календар, а по църковния литургичен календар този ден е на датата 11 май.
През 1856 г. Йоаким Груев предлага денят на Кирил и Методий да бъде отбелязван като празник на българските ученици.
През 1892 г. е написан химнът на Деня на българската просвета и култура. Автор на текста на „Върви, народе възродени“ е Стоян Михайловски, който го публикува за първи път в списание „Мисъл“. През 1901 г. композиторът Панайот Пипков открива стихотворението в учебник и решава да напише музика по него. Химнът включва 14 куплета, от които днес се изпълняват най-често първите шест. Стихотворението е преведено на 21 езика.
За официален празник на България 24 май е обявен с решение на Деветото Народно събрание на 30 март 1990 г.

От 2007 г. кирилицата е призната за третата европейска азбука след латиницата и гръцката азбука. 

Related Articles

0 Comments

No Comments Yet!

There are no comments at the moment, do you want to add one?

Write a comment

Write a Comment

Latest Comments

Браво на будните наши съграждани, решили да атакуват грабителската политика на управниците ни! Това,че сега...

Между другото, изпратих на Самоковест прекрасна статия за т.н. язовир Яденица за да я публикува,...

В края на 1979г. руснаците взривиха много мощна подземна ядрена бомба близо до иранската граница,...