Цари мали град продължава да се руши – падна ограда в детския кът

Падна ограда в Цари мали град. Проблемите в обекта избуяват един подир друг. Миналата година излезе от строя въжената линия.
По решение на Общински съвет Самоков, от бюджет 2014 за ремонт на въжения мост бяха дадени допълнително близо 56 000 лева. Предложението, дупките в прехваления атракцион да се запълнят с пари на самоковския данъкоплатец, направи кметът Владимир Георгиев. По негови докладни за отрочето на Симеон Пешов от общинската хазна се плащат всевъзможни екстри. За закупуване на сувенирни монети, които да бъдат продавани на автомата на горна станция на фуникуляра, и за зимно механизирано поддържане кметската управа с лека ръка потроши още 30 000 лева. И като по команда, избраниците ни -общинските съветници, гласуват безапелационно.
Сега падна оградата на детския кът. Протече и една от кулите на комплекса. Според ръководството на комплекса, причината е обилния снеговалеж. Но..Самоков помни много по-тежки зими.
По-малко от 2 години, след официалното му откриване, Цари мали град вече ни струва близо 8 милиона лева. И нека не се заблуждаваме. Финансирането с европейски средства е пряко свързано с членския внос, който България внася в Европейския съюз. Сиреч идват отново от джоба на българския данъкоплатец. Затова би трябвало да ги харчим мъдро, ефективно и с най-голяма печалба, а не да гледаме на тях като на паднали ни от небето. А дори и да беше така, мъдрият управник би трябвало да ги утрои и удвои, а не да ги зарови в земята. Затова в свето Евангелие от Матея, глава 25 е казано:
„13. И тъй, бъдете будни, защото не знаете ни деня, ни часа, когато ще дойде Син Човеческий.
14. Защото Той ще постъпи като човек, който, тръгвайки за чужбина, повика слугите си и им предаде имота си:
15. и едному даде пет таланта, другиму два, другиму един, всекиму според силата; и веднага отпътува.
16. Който взе петте таланта, отиде, употреби ги в работа и спечели други пет таланта;
17. също тъй и който взе двата таланта, спечели и други два;
18. а който взе единия талант, отиде, та разкопа земята и скри среброто на господаря си.
19. След дълго време дохожда господарят на тия слуги и поисква им сметка.
20. И като пристъпи оня, който бе взел петте таланта, донесе други пет и казва: господарю, ти ми предаде пет таланта: ето, аз спечелих с тях други пет.
21. Господарят му рече: хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си.
22. Дойде също и оня, който бе взел двата таланта, и рече: господарю, ти ми предаде два таланта: ето, аз спечелих с тях други два.
23. Господарят му рече: хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си.
24. Пристъпи и оня, който бе взел единия талант, и рече: господарю, аз те знаех, че си жесток човек: жънеш, дето не си сеял, и събираш, дето не си пръскал;
25. и като се уплаших, отидох, та скрих таланта ти в земята; ето ти твоето.
26. А господарят му отговори и рече: лукави и лениви рабе! Ти знаеше, че жъна, дето не съм сеял, и събирам, дето не съм пръскал;
27. затова трябваше парите ми да внесеш на банкерите, а аз, като дойдех, щях да си прибера своето с лихва;
28. вземете, прочее, от него таланта и го дайте на оногова, който има десет таланта;
29. защото всекиму, който има, ще се даде и преумножи, а от оногова, който няма, ще се отнеме и това, що има;
30. а негодния раб хвърлете във външната тъмнина: там ще бъде плач и скърцане със зъби. Като рече това, извика: който има уши да слуша, нека слуша!”
Та Вие как мислите – имат ли управниците ни „уши да слушат”?