Антон Дончев: Историята във „Време разделно” се повтаря

Историята във „Време разделно“ се повтаря. Това, което е ставало някога, става сега и ще продължи в бъдеще, заяви авторът на романа Антон Дончев по повод 50-годишнината от първото издание на романа. Много често ме питат „Сега времето време разделно ли е?“, то винаги е такова, но днес май е малко по-разделно от нормалното, добави Дончев, цитиран от БТА. Според писателя да забравим конфликтите в историята си, означава да забравим кои сме ние, затова по думите му романът се опитва да повдигне въпроса за националната памет.

„Написването на „Време разделно“ съвпадна със специален момент в моя живот. Когато се наех да напиша романа, бях още съвсем неизвестен автор. Дадоха ми 75 лв. за командировка и с тези пари обикалях Родопите 15 дни. Никога преди това не бях ходил там, но любовта и умилението, които изпитах, се превърнаха в мой непрестанен копнеж да напиша и завърша замисленото“, сподели авторът десетилетия след като е публикуван романът му. Половин век след като шедьовърът на Антон Дончев вижда бял свят, фактите показват, че само в родината си той е имал повече от 30 издания. По света успехът му също е огромен. Превеждан е на повече от 30 езика, включително и на китайски и хинди. За тези петдесет години е излязъл в тираж от над 1 050 000 екземпляра. Обемът на отзивите за романа на български език и на чужди езици значително надвишава страниците на романа. Романът има и номинация от Фондация „Джейн и Ървинг Стоун“ за най-добър исторически роман, издаден в САЩ.

„Световната култура и световният напредък са възможни само като синтез от отделни елементи – смята Антон Дончев и призовава: – Длъжни сме да защитим неповторимостта – това, което е създадено от нашия народ е неповторимо и ние трябва да го защитим.“ Атаките против „Време разделно“ и други романи бяха всъщност заглушаване на неповторимия глас на България”, подчерта писателят.

„Световната култура се гради по принципа на оркестъра и на хора, в хора всеки има глас, в оркестъра всеки има инструмент, всеки народ се грижи неговият инструмент да бъде в ред. Има народи, които искат да бият тъпана, нека да го правят, но те не правят оркестъра. Ние сме длъжни да защитим гласа на кавала си, но първо трябва да отгледаме дървото, а от всяко дърво свирка не става, кавал става от българско дърво, отгледано и запазено от нас“, коментира Антон Дончев и напомни: „Единственото същество, което може да промени съдбата на вселената, това е човекът“. Това, с което възприемаме света, са очилата, наречени култура. Нашите деца не виждат правилно света, защото не им даваме правилно образование, изтъкна той.

„Проблемът във „Време разделно“ почти изненадващо в момента се възражда, някаква партия „Помак“, някакви обиди, че някой е наречен българомохамеданин. Навлизаме малко в света на абсурда, което може да е добре за медиите, но е много лошо за действителността“, коментира академикът.

Антон Дончев определи днешните времена с думите: „Целият свят живее в една виртуална действителност, в това, което медиите създават”. „Особено за хората, които са далеч от събитията, това, което се случва, е върху екрана, но това, което се случва върху екрана, е само една много малка част от това, което се случва в действителност. Медиите, които работят с лупа, слагат тази лупа върху окото на една муха и се получава чудовище, а всъщност мухата си е муха. Трагедията на медиите е, че тази лупа не може да легне върху големи създания, с лупа не може да гледаш кон и се получава разминаване между действителния свят и това, което медиите показват“, смята Антон Дончев.