110 години един призрак броди из самоковско – призракът на Комунизма

Вече 110 години един призрак броди из самоковско – призракът на Комунизма. Като се започне от Самоковската комуна, с която ни промиваха мозъците близо половин век, та до ден днешен. На властимащите по време на социализма и през ум не им минаваше да осмислят причините и последиците от пропагандната им гордост – Комуната. Случки от онези почти 2 години (от 14 юни 1910 до 18 февруари 1912 г.) бяха дълбоко законспирирани. А комунистическите историографи и досега не споменават как е свалена от власт „Първата комуна на Балканите”.

Не отдавна в Blog.bg излезе презанимателното и знаменателно четиво „Самоковската комуна – шоу, веселба и бой“.

Публикуваме откъси от него, заради опасните прилики с днешното управление на Общината:

„През 1908 год. в страната на власт идва Демократическата партия, която има традиционно силни структури в Самоков и околността и верен на нрава си премиерът Александър Малинов не действа остро и оставя тесните социалисти свободно да провеждат агитацията си. Пък и социалистическите идеи намират благодатна почва в средите на бедните занаятчии, средните селяни и чиновничеството, а такива са множество от жителите на Самоков. Самоковчани избират за лидер на БСДП(т.с.)Борис Хаджисотиров, който очевидно е бил доста популярен сред съгражданите си. Социалистите се захващат за работа, авторитетните хора сред тях печелят доверието на съгражданите си с обещания за социален просперитет, ако те спечелят изборите.

На 14 юни 1910 год. Самоков осъмва с общински съвет, в който от 14 съветници 8 места са за тесните социалисти.

Може би съм единствения човек, който е запазил и имената на първите избрани общински съветници – социалисти в България. Ето ги и тях:  Борис Хаджисотиров, Коста Кибаров, Георги Зуйбаров, Коста Халваджиев, Димитър Ников, Асен Хадживасилев, Христо Дибеков и Христо Тодоров. Крайно любопитна е съдбата им след това: двама са ликвидирани след 09.09.1944 год., един от Народния съд,  един е бутнат от „Черната скала”, двама са осъдени на дълги години концлагер и т.н. Но това е друга история, която също ще разкажа.

Комунарите се заемат с общинските „реформи” без да се бавят.  Въвеждат прогресивен данък като налозите на богатите стават огромни. Призовават да се платят всички стари данъци, откриват две трапезарии за бедни деца, раздават безплатни учебници и помагала на абсолютно всички ученици в общината. Създават и общинска аптека, в която без пари се раздават лекарства на бедни граждани.

Комунарите започнали с големи обещания: построяване на ново училище, ново читалище, сграда за театър, безплатна трапезария, безплатна лекарска помощ, нова общинска аптека, построяване на летни колонии, вечерно училище за възрастни и т.н. Смело залагат в бюджета за 1911 год. за тези комунарски нововъведения сумата от 223 706 лева. Твърде любопитно е да четеш протокола от това заседание и местните вестници от това време.  Общинският съветник от Демократическата партия Георги Касабов казва буквално следното: „Откъде, кмете, ще намерите тези пари!? В касата на общината има 1 800 лева и стотинка повече няма. Откъде ще набавите толкова пари като искате заем от 200 000 лева!? Вие планирате да потрошите половин милион лева, ама нямате и гологан в джоба!?”. На същото заседание комунарите правят още „социални” реформи в Самоков – гласуват с 8 гласа „за” и 5 „против” освобождаването от държавен данък всички граждани, които имат годишна заплата до 10 лв. ,  освобождават и всички чиновници, които взимат до 480 лв. годишна заплата. На същото заседание комунарите приемат и „Правилник за слугите и слугините”, както и напълно безплатна баня за всички бедни граждани.

И тогава някой дава акъл на общинарите да се обърнат за заем към фамилията на Чапрашикови, които често помагали финансово на родната Дупница, а Самоков бил съседен град. Фамилията Чапрашикови по това време е една от първите и най-могъщи експортьори на тютюн за Балканския полуостров, но комунарите не преценили, че цялата фамилия са привърженици на Демократическата партия, а тя е опозиция на социалистите.  Спомените на дядото – информатор: „Дигнали се и отишли в Дупница и право при Чапрашикови. Приели ги и кмето Зуйбаров изложил просбата си – „Така и така, трябват ни 200 000 лв. и започнал да изброява. Старият Чарашиков ги изслушал, па им окнал: „Като гледам всичко ще ви е безплатно в Самоков,

ами откъде ще намерите пари да си върнете борча, бе !?

Аз помагам на много хора в Дупница, ама дори общината си връща борча, а вие искате много пари.” И нашите започнали – обещавали гори, картофи, животни…, но  работата не станала. Старият Чапрашиков бил  хитър и пресметлив човек, пък и като видял простите самоковци въобще не дал и дума да се издума.”.

Информаторът ни, възрастният човек, който „помнел всичко” твърдеше разпалено: „Ама как ще им дадат пари като с финансите на общината назначиха един техен другар, който се занимавал с надниците на калфите в бръснарницата, където работеше, нямаше нито образование, нито нищо. Отрязаха ги отвсякъде!”.

Някъде по това време /1910 год./ на гости в Самоков пристигнал самия Димитър Благоев, който комунистите наричат Дядото. Той дошъл да нагледа комунарите и тяхното управление.  Самоковци се представили блестящо. Посрещнали стария комунист, разбира се, на Чамкория /дн. Боровец/, преди това дръпнал една дълга реч на площада, в която обещал щастливи самоковски дни. После се изнесли на Чамкория. Снимките от това време са запечатали този велик миг за местните. Кметът Зуйбаров водел със себе си къмто двадесетина общински първенци, а Дядото още толкова социалисти- партизани. „Излетът” продължил цели три дни и нощи,  накрая  дошло време да се оправят сметките. Записал съм разказа буквално: „ Халвата /зам. кмета Коста Халваджийски/ отишъл да оправя сметките. Целият хесап бил към 50 000 лв. за трите дни. Халвата имал само 2 000 лв. и продумал нещо за отстъпка, но го изгонили. След два-три дни пак опитали, но чорбаджийте си искали парите. Зуйбаров се опитал да изтъргува някакви общински задължения, но и от там го отрязали и накрая се примолил на правителството, но министърът на финансите /Андрей Ляпчев/ им казал да се откажат от заплатите си. И да платят сметките, които изяли и изпили тесните социалисти.”

Убийствен доклад представя пред самоковци министъра на финансите Т. Теодоров, посведен на делата на комунарите. Оказва се, че общината за около година е потънала с около близо един милион лева, което по онова време е колосална сума.

Безплатните „реформи” на комунарите без изключение претърпели пълен крах.

Само за 1911 год., за една година,  дълговете на общината стигнали точно 967 000 лева. Така пише в прашясалите архиви от ония бурни времена.

Комунарите не мирясали, дали под диктовката на Благоев и Димитров, дали по своя инициатива решават да измъкнат общината от батака като форсират създаването на кооперации.

На 16.01.1912 год. общинският съвет в Самоков взема решение „да се създадат потребителски кооперации във всички селища на околията и населението да влезе в тях с дялов капитал, както следва: добитък /говеда, овце, кози и др./, дървен материал /по 10 кубика на къща/, гори, картофи /до 5 дка на къща/…” /…” И още доста изписано има в решението на комунарите – явно са решили да оправят положението с тези кооперации, но  удрят здрава греда! Явно не са преценили, че ония здрави шопи по никакъв начин няма да се разделят доброволно с имотите си и да ги направят орташки. Този път съпротивата на селяните е страшна.

На 18 февруари 1912 год. центъра на Самоков е пълен с гневни селяни от околните села, които стиснали здрави овчарски тояги нахлуват в общината и започват един необуздан побой над кмета, заместниците му и въобще на всички общинари, които се намират там. Късният следобед на същия ден пристига в града министъра на вътрешните работи Ал. Людсканов и обявява свалянето на комуната от власт и поемането на общинските дела на временно управление.

Все пак самоковци се отървават сравнително безболезнено от комунарите. Трагична е съдбата на комуната в Мехомия /дн. Разлог/. Там през 20 – те год. също правят общинска комуна, но смелите им „социалистически реформи” довеждат до това, че след три месеца гражданите запалват сградата на общината и убиват четирима от комунарите и слагат край во веки веков на общинската комуна.“

Ще посочим само няколко паралела с днешния ден на Община Самоков. Но те са достатъчно показателни!

От 110 години е безпощадно ясно, че всички „социалистически реформи“ са плод на гладните сънища на хора, неспособни да създават блага, но пък с огромни мераци да опапкат всичко, сътворено от инициативните и предприемчивите, от знаещите и можещите. А голямото Зло е, че нищо не може да ги спре в това опустошение.

От три десетилетия насам няма почти никакви инвестиции в реалната икономика. Общината трайно е с висок ръст на безработицата, спрямо средната за страната. За сметка на това управниците ни, несменяемо представители на БСП/БКП, трошат милиони левове годишно за атракциони, за подмяна на сравнително нови улични настилки, за неоправдано разточителни празници на града. Тогава излетът на социалистите-партизани продължил три дни.  Сега джамбуретата продължават със седмици. Тогава опитът на управниците друг да им плати сметката се провалил. Сега харчовете им са винаги за сметка на изтерзания самоковски данъкоплатец.

С решение на Общински съвет-Самоков бе предвидено през 2014 година да се разработи Подробен устройствен план за индустриална зона в града. Целта бе да се насърчат инвестициите и да се съживи икономиката, като се разкрият в крайна сметка и нови работни места. Планът предвиждаше и изграждане на съответната инфраструктура – електрическите и ВиК мрежи, както и транспортен план на зоната. Идеята бе терените да бъдат обособени като „Индустриален парк Самоков”.

Тогава крайните оптимисти повярваха, че и социалистите могат да проявят мъдрост в управлението на общината.

Но 5 години по-късно нищо подобно не се случи. Не само, че не се прояви мъдрост, но на едно от последните си заседания за мандата, избраниците ни взеха изключително зловредно за бъдещето на Самоков решение.  Вместо „Индустриален парк“, 96 парцела в близост до ромската махала, между Драгушиново и Самоков, ще бъдат продадени за жилищно строителство при начална цена от 15 лв./кв.м. Вместо за икономика, общинските имоти отново отиват за битово потребление.

Ще доведе ли това решение до трети външен прираст на ромската общност и свързано ли е с предстоящите местни избори, в опит за привличане на гласове – всеки да си отговори сам.

А, като се има предвид, че в Самоков десните партии, чийто естествен приоритет е развитие на бизнеса, са разпилени и попилени, види се и в следващия мандат

самоковци ще си останем в плен на Призраците и на Гладните сънища!