80 години от спасяването на българските евреи – когато българите показаха, че един малък Давид може да победи огромен Голиат

Днес – 10 март, се навършват 80 години от спасяването на българските евреи. На 17 март 1943 г. подпредседателят на 25-ото Народно събрание Димитър Пешев изпраща изложение до министър-председателя, подкрепено от 43-ма народни представители, против депортирането на българските евреи. Със съществената роля на пловдивския митрополит Кирил, на софийския екзарх Стефан, с действията на цар Борис III, разкъсван от историците между „Осанна“ и „Разпни го“ и най-вече с хуманизма и активното участие на хиляди знайни и незнайни българи, от депортация са спасени близо 50 000 български евреи. Резултатът е, че нито един евреин с българско гражданство не е изпратен в лагерите на смъртта.

Денят на спасяването на българските евреи и на жертвите от Холокоста и на престъпленията срещу човечеството се почита у нас от 2003 г. насам, с решение на Министерския съвет от 13 февруари 2003 г. Определянето на датата е свързано с приетата на 18 октомври 2002 г. от министрите на образованието на страните членки на Съвета на Европа декларация, съгласно която всяка държава отбелязва ден в памет на жертвите на Холокоста и на пострадалите от престъпления срещу човечеството, съобразно своята национална история.

Каква е оценката за България през погледа на историка проф. Михаел Бар-Зоар?

Преди около година в ефира на Българска национална телевизия той заяви: „Това не е признание за мен, това е признание за българския народ. Аз съм историк, писах историята на спасяването на българските евреи и разбрах, че това не е работа на един човек, на една организация, на една група. Това е едно явление – всички слоеве на българското общество са направили каквото са могли, за да спасят своите приятели евреи“.

А в заключение на изказването си пред участниците в дискусия на тема „Медиите и спасението на българските евреи“ в Тел Авив, част от  17-ата Световна среща на българските медии, проф. Бар-Зоар направи препратка към днешните времена с думите – „Има три заключения, които трябва да се помнят за евреите в България. Първото нещо е, че добрите победиха лошите. Второ заключение – ако беше още една страна в Европа в същото положение, както България, същите връзки с Германия. Ако бяха и те направили същото нещо, можехме да спасим половин милион евреи, може би. Това е тъжно. И затова тези хора в Румъния и в Унгария не са много доволни, когато аз им разказвам тази история. Трето заключение – за младото поколение – като видите, че някой нарушава правото на живот, нарушава човешките права,  не казвайте „какво мога да направя, ние сме сами“. Българският пример ни показва, че един малък Давид може да победи огромен Голиат. Затова ние сме толкова благодарни на българския народ.“, изтакна проф. Бар-Зоар.

Какво прави Самоков?

По данни на Историческия музей, еврейската общност в града принадлежи към сефарадските евреи, дошли от Испания. Според Хроника Арие в края на XVIII в. тя наброявала около 25 семейства: Куюмджийски, Меламед, Коен, Шемтов, Авдала, Алкалай и др. В средата на XIX в. срещаме и фамилиите Мордехай, Шеломо, Менахем, Бецалел, Леви. През 1840 г. синовете на Авраам Арие се погрижили да вземат ферман за построяване на синагога. Те разширили на свои разноски съществуващата молитвена стая, която била близо до чаршията. През 1855 г. на публично събрание евреите решили да построят нова синагога, като създали фонд, който през 1858 г. бил достатъчен да се започне строежът. Издигната е по плановете на Бет Амикдаша, храма в Ерусалим.

Една част от еврейското население напуска Самоков през Руско-турската освободителна война, а останалите около 1950 година, когато почти всички еврейски семейства напускат страната и се преместват в новоизградената държава Израел.  Синагогата губи значението си на молитвен дом и е призната за паметник на културата.

Съдбата на този паметник е интересна най-вече с това, че новото време не е благосклонно към него. Една реставрация, която е предвидена още в началото на 70-те години на 20-и век, съхранява неговия блясък, но голям, стихиен пожар малко преди завършването на цялостната реставрация унищожава почти всичко. След това през годините паметникът е изоставен, докато в началото на 21-и век е подложен на тотално разрушение от злосторници, като са откраднати решетките от ковано желязо, а голяма част от оцелелите елементи на украсата са изгорели при пожара.

През 2020 година паметникът е прехвърлен в собственост на Община Самоков. Местната власт предвижда превръщането на Синагогата в културен център и туристическа атракция. През лятото на миналата година, Общината внесе проекта за възстановяване и преобразуването ѝ за съгласуване от Министерство на културата и Националния институт за недвижимо културно наследство. Според Общинска администрация, основната цел на проекта е реставрацията, адаптацията, социализацията на сградата на Синагогата и превръщането ѝ в неделима част от градската социална среда, като културен център, и туристическа атракция, обединяваща функциите на музей, изложбено пространство, многофункционална зала за събития и парково пространство.

Доколко проектът ще съживи контактите на град Самоков с българските евреи по света предстои да видим.