За общинския социален център и неговото бъдеще

Преди  няколко години в едното  крило  на  старото  спортно  училище ( сградата  над гимназията ) се  откри  Социален център, с  основна дейност  да се помага от специалисти  на  деца със  заболявания и увреждания. Направи се основен ремонт, изградиха се кабинети , стаи  за игри, оборудваха се  и така се получи един  наистина  красив  и  уютен  център. Назначи се персонал  от седем или осем човека, включително шофьор –домакин. Закупен бе микробус  и  оставаше  само  нещата да тръгнат в нормалния си ритъм и да закипи работа и живот. Какво е положението сега, няколко години по-късно.В случая няма да коментирам  групата от 12-13 възрастни хора, които посещават сутрин центъра за час-два, какво  правят  там, защото всички те са достатъчно зрели и интелигентни и ако ги попитат всеки от тях  може  чистосърдечно  да сподели  мнението си за качеството на  помощта, която получава. Въпросът е за  децата – с най-различни заболявания, които трябва да получават квалифицирана помощ тук и честно казано нямаше да пиша тези редове ако…..

Като влезете в училището в лявото му  крило  е  центъра и след като влезете вече в самият център  веднага на стената  от дясно  ви  грабва огромно  ИНФОРМАЦИОННО  ТАБЛО. То е пълно с графики, където подробно е описано как от  9 до 12  и от 13,30  до 17 часа всеки божи ден специалистите от центъра работят всеотдайно. Много важно е тук да кажа, че по официални данни центъра се посещава от 28 – 30 деца!!! Ако приемем бройката  за вярна както и графиките на таблото излиза, че тук ври и кипи от деца и от работа плътно по осем  часа на ден. Как стоят обаче  нещата. Сутрин  идват  две-три деца, а следобед 3–4. Да ги сложим 8  деца на ден – колкото е и персонала. Не са малко и дните, когато децата в центъра са само 4-5. Това е! Въпросът е къде са останалите  20 – 22  деца?  Доколкото знам, по-голяма  част от децата в списъците са от ромския  квартал. В това няма нищо лошо при положение, че  тези деца посещават центъра ежедневно и получават необходимата им квалифицирана помощ. Но  дали това е така. Мисля, че поне  двама са съветниците в общината от ромския квартал, а една от най-важните им задачи е  да защитават интересите на квартала още повече, когато става въпрос за  ДЕЦАТА! В случая бих си разрешил да им препоръчам  следното. Отидете, господа  съветници в социалния център и си запишете  всичките тези тридесет имена на децата, които се водят по списъци, че  го  посещават. После посетете  дома  на всяко ромче от списъка и в най- приятелска атмосфера на разговор с родителите разберете кога и колко пъти всяко  едно от тях  е посещавало този център – примерно за последния месец. Кои кабинети, при кои специалисти и какви процедури са проведени с тях. Ако Вашите деца наистина са редовни посетител и имат полза – чудесно, но ако те много рядко ходят там излиза, че се злоупотребява с имената им. Използват се имената на деца за отчитане на  фиктивна дейност. Центърът е изграден  за да помага на  тези децата, нали? Защо всеки кабинет ежедневно не отразява в свой дневник  точно  часовете на посещенията, пълните имена  на децата, телефоните на родителите?  Защо няма, не в самия център, а в общината телефон, на който родители и граждани да могат да изказват своето мнение и да дават препоръки за работата  му? Човек по-лесно ще влезе във военен  обект  отколкото в този център. Защо? Нали там осем часа плътно се работи  Защо тогава  постоянно е заключено? Ако половината от нещата които се говорят – как и колко се работи  в центъра – са верни това е достатъчно всички да си отидат от там моментално!

Има дума  центърът да бъде разширен, да се направят спални помещения и да стане целодневен. Най-сърдечно подкрепям идеята, но когато това стане – да се назначи персонал подбран с КОНКУРС, а независима  комисия да подбере най-добрите. В града ни има достатъчно млади хора с висше образование  в социалната сфера и то безработни. Млади хора със знания и желание за работа. Задължително  директорът трябва да е на цял щат и по цял ден в центъра, за да контролира и ръководи работата, а не както сегашният ръководител  Димитрина  Миленкова, която е на постоянна работа в детска градина, а в центъра идва за 2 – 3 часа на ден. Работата  на  центъра  трябва  да се контролира постоянно  и строго, защото става въпрос за деца в нужда, деца, които страшно много се нуждаят  от специализирана помощ и  трябва да получават такава. Тогава наистина ще имаме социален  дом, с който градът ни ще може да  се  гордее. Е … може  нещата да си останат така както са си и сега – осем деца на осем души персонал и отчитане на огромна работа на  информационни табла, но да не забравяме,  че за този център се заделят доста пари и  ако тези  пари са от общината е лошо, но ако парите идват по европейски програми, то рано или късно Брюксел  ще научи  как се  харчат  парите  на  Европа и тогава шамарът по лицето на Самоков и на  България  ще бъде много звучен.

Никола    Георгиев