СамокоВест

140 години от гибелта на Христо Ботев – безсмъртният

Споделете ни в

На днешния ден преди 140 години, във Врачанския балкан, Христо Ботев, едва 28-годишен, среща смъртта си в битка, за да остане безсмъртен.

Защото – „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира!“

На Ботев е съдено да живее в преломен исторически момент – на национални революции и социални сътресения, време, в което на Стария континент се раждат нови демократични идеи. А за България настъпва решителният етап в борбите за освобождение от близо петвековното османско иго. Стиховете на Ботев се вдъхновяват от героите, загинали в тези борби. И до днес сред най-популярните родни произведения в мерена реч са баладата „Хаджи Димитър” и елегията „Обесването на Васил Левски”. Те възпяват саможертвата на двамата революционери, безсмъртието на порива за свобода. Поезията на Ботев разкрива страданията на народа, крушенията на младежките му мечти, жаждата му да се влее в освободителното движение. И Ботев го прави. Той става част от революционната ни емиграция в Румъния, а през 1874-75 г. е в ръководството на Българския революционен централен комитет. В Румъния издава вестниците „Дума на българските емигранти”, „Знаме”, „Будилник” и 1 брой от „Нова България”. Неговите публикации са посветени на проблеми и тенденции в балканската и в европейската политика. Ботев вижда бъдещето на света като братски съюз от свободни народи и държави с демократично самоуправление и справедливо социално устройство. Статиите, памфлетите и фейлетоните му са сред най-доброто в българската публицистика. Поезията му е преведена на много езици.

Ботев е и сред най-ярките фигури на Априлското въстание от 1876 г. Той застава начело на чета от над 200 души. Разпределени на групи, те се качват от различни румънски пристанища на Дунава на австрийския кораб „Радецки”. Представят се като градинари, а оръжието и въстаническите им дрехи са скрити в уж градинарските им сандъци. Заставят капитана да ги свали на българския бряг при Козлодуй. Когато слизат, целуват родната земя и тръгват по своя “страшен, но славен” път.