Изтърбушиха горното поделение
От дълго време насам горното поделение се е превърнало в разграден двор в буквалния смисъл на думата. Парадоксът е в това, че на вратата виси огромен заключен катинар, но достъпът от всякъде другаде е напълно свободен. На много места мрежата на оградата е свалена и отмъкната. Живущи в близост до поделението разказват, че по цели нощи коли и каруци шетат насам-натам из двора и изнасят какво ли не. Обектът не се охранява и не се знае какво е имало в него, какво е откраднато и какво е останало. Като се има предвид, че става въпрос за бивше военно поделение проблемът съвсем не е за подценяване. Не е изключено да има изоставени боеприпаси, опасни материали или Бог знае какво. Независимо, че на вратата виси табела, според която обектът се охранява от фирма „Боду – Сод вярната защита”, всъщност никой не се грижи за опазването му. Поделението е собственост на МНО, така че грижата за стопанисването му, както и отговорността за разграбването му е на военното министерство. Според бивш охранител преди време е била назначена някаква комисия, която направила проверка на обекта и преценила, че той не съдържа нищо ценно, така че може да не се охранява. На това основание охраната била свалена. С какъв аршин чиновниците мерят държавното имущество и как преценяват кое е ценно и кое не – остава неизвестно. Защо според тези книжни плъхове трудът на поколения българи няма никаква стойност и не трябва да бъде съхраняван очакваме министър Аню Ангелов да провери и да отговори.
Отделен е въпросът кой стои зад охранителната фирма Боду – Сод. В официалната информация като президент е посочен Николай Николаев, а като управител Тихомир Тотов. В ъндърграунда обаче упорито се говори, че собственик е Петър Стоянов – Пешо Сумиста. Шушука се също така, че той е наследник на империята на Бай Миле. По делото „Килърите” пък съдебният състав реши да бъде поискана справка от президентството дали Петър Стоянов-Сумиста е бил съветник на Георги Първанов и по какви въпроси. Това е поредното доказателство, че у нас политици, силови структури и престъпни групи така са се оплели като свински черва, че никой не може да им хване сметката. Не се знае кой – кой е и какви са връзките помежду им. С абсолютна сигурност се знае само едно – това са хората, които ограбиха държавата и продължават да плячкосват и малкото, което е останало.
Види се и в този случай действията на министерството на отбраната преследват една едничка цел. Окончателно да се разграбят и трохичките от все още държавното имущество, та в хаоса и мъглата отговорността на властимащите напълно да се размие и съвсем да изчезне. Но когато става въпрос за отбраната, за сигурността като база за нормално съществуване, за оцеляване и просперитет на нацията цената е твърде висока, а последиците – опасни.
А най-голямата опасност за самоковци е, че на територията на поделението се намират водоемите за питейна вода на част от града. Те също остават без всякаква охрана и сигурност. Това наистина може да има непредвидими и катастрофални последици. Не ми се ще и да си представя какви ужасни трагедии могат да ни сполетят, защото казват, че мислите се материализират. Затова преди да се е случило най-лошото кметът Владимир Георгиев следва незабавно да провери как стоят нещата с охраната на водоемите и ако такава наистина липсва да осигури надеждна защита на водата, която пият няколко хиляди граждани на Самоков. Защото ако отговорността за опазването на имуществото на поделението е на държавата в лицето на Министерството на отбраната, то отговорността за безопасността на водоемите си е изцяло на местната власт в лицето на кмета.
И ако в цялата тази апокалиптична картина има нещо добро и оптимистично, това е че според мълвата поделението ще бъде предоставено на НАТО. Имало идея на мястото да се изгради база за рехабилитация и възстановяване на военни от Пакта. А от това ползите за града определено ще бъдат повече от загубите. Създават се предпоставки за разкриване на нови работни места, за оживяване на търговията и услугите и на някои други съпътстващи дейности. А при рекордната безработица в общината необходимостта от свежи инвестиции и от увеличаване на потреблението се усеща все по-остро.