Д-р Петър Москов пред Полина Паунова- Фалшивото противопоставяне между БСП и ГЕРБ маскира интересите на олигархията

-Д-р Москов, какво се случва с обещаното след 12 май дясно обединение? Според анализатори разпадането в зародиш на новата синя партия доведе до лошия изборен резултат и отсъствието на ДСБ в 42-я парламент.

-Обещание за дясно обединение, още повече на 12 май, не е имало, но процес на консолидация, на това, което се нарича десница, трябва да започне. Хубавата новина в цялата работа е, че пред българската десница има бъдеще. В европейски план разликите между левите и десните партии започнаха да се свеждат до проблемите на хомосексуалистите, отношението към църквата, абортите и дали да се носи оръжие, а впоследствие прерастват в дясно-леви коалиции, но в България такава опасност няма. Защото нашата десница е субектът, който иска да модернизира страната ни. Това е разликата между десницата и левицата у нас. БСП иска България да бъде такава, каквото беше, една държава с ориенталски взаимоотношения между хората, една държава, преминала 50-годишна социалистическа диктатура. Българската десница иска това да се промени. От тази гледна точка полето пред идеите на десницата е широко отворено. Още повече на фона на сегашното парламентарно представителство.

-Този разговор за десницата и левицата го водите от позицията на 3.2% спечелени гласове на фона на правителство с мандат на БСП. Защо избирателят не иска модернизация?

-Този разговор го водя от позицията на личната ми увереност какви трябва да са двата приоритета пред българската десница. Първият е да се формира консолидация около план на действие за модернизация на държавата, не около партии, не около личности. А втората е да се създаде достатъчно силен и мощен от електорална гледна точка център, който да стане привлекателен за хората като алтернатива на фалшивото противопоставяне в парламента.

-Защо, според вас, има фалшиво противопоставяне в парламента?

-Там има една лъжа, разказвана от БСП – че България може и трябва да се върне такава, каквато е била преди 30 години. И втората лъжа е на ГЕРБ, че те могат и искат да променят България. Зад паравана на тези лъжи се случва разпрягане на каруцата на олигархията от уморения кон на ГЕРБ и прехвърлянето му към съставената с нови пресни сили коалиция. А тя е съставена само заради тази цел. Това е нелицеприятно за пред хората – грозна гледка е. И затова трябва да бъде прикрито зад съответната драматургия. Има пълен парламентарен консенсус в тази драматургия кой е лошият. Лошият е Цветан Цветанов. Това ще даде фейслифт за ГЕРБ, ще даде и основания „Атака“ да гласува заедно с ДПС. Малко съм изненадан, че за ролята на добрия юнак бе избран господин Делян Пеевски. Може би по-креативно щеше да бъде, ако тази роля бе дадена на близнаците Казак, например. Можеха да се появяват едновременно на живо по телевизията, за да създават усещане за чудо и социална справедливост. И това, разбира се, ще се случва под иконите на господин Цветан Василев и господин Валентин Златев, които на 9-ти септември плачат с кървави сълзи и лекуват бедност и безработица.

-Да, но гражданите гласуваха за този сценарий, колкото и абсурден да е той.

-Гражданите гласуваха за две лъжи, които взаимно се подкрепят. Ако ГЕРБ искаха и можеха да модернизират държавата, те имаха пълната възможност да го направят за 4 години. Ако БСП наистина искаше да претворява идеите си в някаква социална политика, те имат тази възможност. Зад паравана на това различни лелки да се карат до смърт от трибуната на Народното събрание всъщност стои сценарият на българската олигархия на прехода, която заменя едните уморени коне на ГЕРБ с тези на новата разкошна коалиция. Нали не мислите, че може да има идеологическа, социална или политическа причина „Атака“, БСП и ДПС да гласуват за едно и също правителство. Причината е само една и има нещо общо с иконите, за които ви казах преди малко.

-Уморените коне, казахте. Тях би трябвало да ги убиват. На изборите обаче се случи друго – в парламента не влязохте вие. Защо избирателят не пожела десницата, която претендира, че не е уморена?

-Може би ние също сме уморени. И може би това, което някои хора наричат белези на смърт, може да бъде наречено причина за възраждане от оптимистите. Лично аз съм умерен оптимист.  

-След изборите и оставките на цялото ръководство на ДСБ, какво се случва с партията в момента? Мислите ли за нови послания, нова платформа, нови лица след 23 юни?

-Това, което предстои да се случи в ДСБ, е проблем на ДСБ. На 23 юни нашето Национално събрание ще избере нов лидер. Персонално аз застанах зад номинацията на Радан Кънев. Оттам нататък следва важното и интересното. Причината, заради която считам, че пред модерно мислещите хора има бъдеще като общност, е във възможността тази нова българска десница да създаде нещо ново, различно, неподвластно на спомена за олигархията на прехода, което да даде на младите хора смисъл да гласуват. Смисъл от гледна точка на това, че гласът им ще промени нещо. Защото в момента вотът, който доведе до този парламент, не промени нищо.

-Младите хора гласуваха за формации като „Зелените“, като Светльо Витков. Защо видяха там изход за себе си?

-Някаква част от младите хора в България наистина постъпиха така. Моята лична трактовка защо направиха така, е че по този начин доста силно ни напсуваха нас.

-И все пак като извънпарламентарна опозиция имате лостове да обясните какво се случва в държавата. Извън лелките, които се карат от парламентарната трибуна, ако трябва да ви цитирам, и извън каруцата на Цветан Василев и Вальо Златев, които споменахте – какво да очакваме?

-Това, от което трябва да се опази алтернативата на парламентарното статукво, е същите тези хора, или такива като тях да изинженерстват нова десница. Това трябва да направим на първо място. Аз съм абсолютно убеден в правотата на идеите ни. Никой не спореше с нас за правилността им. Очевидно е, че трябва да търсим консенсус около идеите на кампанията ни, за да бъдат обект на интерес за сериозно количество хора. Това трябва да обясняваме и да правим като извънпарламентарна опозиция. Защото, когато нещо правилно по смисъл и по съдържание не може да бъде разказано така, че да увлече хората, за да се реализира, грешката е в разказващите. Т.е. в нас.

-Първите ходове на парламента и новото правителство вече са налице. Какво разчитате в тях?

-Аз не виждам политически ходове нито в парламента, нито в правителството. Виждам ходове, които имат маскировъчен характер – да покрият изпълнението на ангажименти, поети от олигархията. Знам, че в програмата на БСП пише, че трябва да се строи АЕЦ „Белене“, че трябва да има семейно подоходно облагане, а също така, че богатите са лоши. Буквално така пишеше. Не виждам в ангажиментите на правителството това да бъде разказано. Това означава, че някой някого е излъгал. Да изговаряме различни варианти на една и съща лъжа като възможни програми на това правителство, докато те се мъчат да напипат някакво темпо, е загуба на време. Мисля, че в следващата година ще се случи следното – хора като мен, които се опитват да живеят почтено, да работят много, за да си хранят семейството, ще получат още по-тежки разочарования за сметка на временни привилегии за социални групи в тежко финансово положение. Ще бъдат раздадени едни пари в опит зимни протести да бъдат туширани. Имам приятел, който казва, че всеки, който е решил да емигрира след една година, е трябвало на предишните избори да гласува за БСП. Защото винаги, когато БСП са на власт, първата година е много добре – едни пари се дават за една работа, след което всичко отива по дяволите, но хората вече са емигрирали.

-След изборите в социалните мрежи можеха да се намерят две тези – едната е, че Иван Костов трябваше да постъпи като Ахмед Доган и да измисли свое оттегляне преди вота, и другата е, че ДСБ трябва да се обедини с партията на Меглена Кунева. Разбира се, има и тези, според които двете формации нямат нищо общо и не трябва да си взаимодействат.

-Аз съм се хванал на бас с група мои приятели, че оттеглянето на Иван Костов от активната политика няма да спре цели прослойки от нацията да си обясняват някакви техни ежедневни несгоди с него. Хайде да оставим решението, което е взел Иван Костов на самия Иван Костов. За мен оттеглянето на Костов от активната политика е загуба за обществената конструкция на България, но това така или иначе е факт и трябва да бъде прието от всички. Още повече, че огромно количество хора твърдяха, че той е персоналната пречка пред реализацията на собствените им големи възможности. Хайде сега да действат. Относно партията на госпожа Кунева. В кампанията на „Движение България на гражданите“ имаше смислени неща. Имаше и допирни точки с политиките, които ние предлагаме. В момента, доколкото веднага след изборите има някакъв тип „оглеждане“ какво се случва, забелязвам, че сериозна част от истаблишмънта на „Движение България на гражданите“ намери своето представителство в новото правителство. Също така с интерес установих, че партията на госпожа Кунева и БСП подкрепиха общ кандидат за кметските избори във Варна. Това са сигнали, които не ме обнадеждават от гледна точка търсене на допирни точки. Но може би предстои да се убедя, че не съм бил прав.

-Със „Синьо единство“ подновихте ли разговорите?

-Никога не сме ги прекъсвали. И те продължават по същия начин. Тук искам да кажа, че идеята две или три неуспели на избори организации да се обединят, за да не се случи така, че да се провалят отново, не е секси. И не представлява интерес за никого. Формирането на общи политики между различни организации и отстояването им от един общ политически блок би могло да бъде перспективата ние и нашите деца да си останем в България.

-А как ще обясните на избирателите, че вие сте автентичната десница, а ГЕРБ в парламента разказва лъжа, както вие казвате?

-Изначално не приемам прилагателните към думата десница – дали е автентична, традиционна, дали е нова. Убеден съм, че десният проект на България е проект на модернизация. ГЕРБ не прави това. Но трябва да отчетем факта, че сериозна част от така нареченият традиционен антикомунистически вот вече на втори избори отива и гласува за ГЕРБ. Има сериозно количество българи, които избират грубата сила на ГЕРБ срещу грубата сила на БСП. Това, разбира се, не води до добър резултат, но вероятно води до някакво удовлетворение в личен план в деня на изборите. Смисълът на модерния проект на България е да може обществените взаимноотношения, начинът, по който работят институциите, отношението на държавата към гражданите да бъдат различни. То няма и не може да бъде различно при новата тройна коалиция на БСП, ДПС и „Атака“ в сравнение с това, което беше ГЕРБ. Изпълняват целите на едни и същи.

                                                                                                                       източник: Mediapool