Борислав Чилингиров – една силна кандидатура за кмет на Община Самоков

Борислав Чилингиров – кандидат за кмет на Община Самоков от Реформаторски блок, безспорно е една силна кандидатура. Завършил Софийския университет – специалност „право“. Офицер от резерва – завършил НШЗО – Плевен. Работил до 2001 г. като юрисконсулт в „Самел-90“, а след това и до момента е адвокат. Член е на Съвета на директорите на: „Самел-90”АД (от 2003г.), Газоразпределително дружество „Комекес”АД (от 2007г.), „Автометан”АД (от 2006г.). Секретар на Баскетболен клуб „Рилски спортист” от учредяването му през 1993г. до сега. Член на Арбитражната комисия на Българската федерация по баскетбол от 2007г. до момента.
Общински съветник, председател на Правната комисия, от 1999 до 2003г.
Приоритети в програмата му за управление на Община Самоков са:
– осигуряване възможности за инвестиции – в туризъм, промишленост, агробизнес, инфраструктура.
– решаване на проблема с ромите чрез решителни мерки срещу престъпността; реален контрол върху социалните плащания; действащи, дългосрочни мерки и контрол в областта на образованието.
– пряко включване на гражданите в управлението на Общината чрез провеждане на ежегодни референдуми.
Публикуваме акценти от изказването на Борислав Чилингиров пред самоковските граждани при откриване на предизборната кампания на Реформаторския блок.
„Уважаеми госпожи и господа,
Радвам се, че днес сме тук, заедно, обединени от една обща кауза.
Радвам се, че присъстват много достойни хора, дълбоко свързани с каузата на демокрацията.
Настоявах откриването на кампанията на РБ да бъде именно тук – в залата на Читалището, откъдето преди 25 години задуха вятърът на промяната и в нашия град.
Оттогава светът се промени, промени се и България. Сигурно се е променила и нашата община, но не така, както сме мечтали.
И днес, 25 години по-късно, сме изправени пред дилемата – ще започне ли новото възраждане на Самоков или градът бавно и постепенно ще затихва. И именно желанието ми, а надявам се и на всички вас, да видим градът ни там – където му е мястото – сред водещите в страната, ме мотивира да участвам в кампанията за кмет на Самоков.
Преди няколко месеца ми зададоха въпроса:
Имате ли опасения от това, че Самоков е определян като „Червен град” и всякаква опозиционна мисъл е излишна?
Имам опасения, че Самоков е град на „статуквото“, което не е „партийно оцветено“ , управляващите са изпаднали в тежки зависимости; всякакво желание за промяна среща много сериозен отпор.
Но и се надявам достатъчно хора да осъзнаят, че е дошло времето за промяна и ако липсва такава, градът ни е обречен да тъне в блатото на посредствеността.
И друг въпрос ми задаваха и продължават да ми задават – „всичко предварително е решено и защо ти трябва да се захващаш “
Не смятам, че всичко предварително е решено.
Шансове, включително и за положителен краен резултат, все още има.
Но дори и да не бъда избран за кмет, считам за наш дълг /а и за разлика от всички останали кандидати/ да поставим „на дневен ред“ основните „болните“ проблеми на общината.
И, за разлика от останалите – да предложим конкретните мерки за решаването им.
Уникалното местоположение на общината ни, дадената от Господ природа, а и традициите, задължават. Самоков заслужава много повече от състоянието, в което е сега.
Без да съм изчерпателен, ще отбележа само няколко основни проблема, трайното решаване на които ще върне града ни там, където му е мястото – сред водещите в страната:
1. Най-важната задача пред Общината е да осигури възможности за инвестиции – в туризъм, промишленост, агробизнес, инфраструктура.
2. Общината трябва да е с водеща роля и в осигуряването на транспортните връзки – София може да е на по-малко от 40км и на по-малко от 20 минути, за 15-20 минути може да стигаме и до магистралите „Тракия“ и „Струма“
3. Самоков е бил, но отдавна вече не е център на просвета и култура. Боли ме, когато правя паралел с градове от региона – и Благоевград, и Дупница, и Перник, дори и Ботевград имат университети или поне колежи (което означава присъствие на млади хора, перспектива за развитието им, а и допълнително „хляб“ за много хора от обслужващата сфера).
4. Въпреки отчитаните стотици хиляди за спорт в общинския бюджет /отчетени 800хлв за последната година!?/, спортът в Самоков, с малки изключения, също е в незавидно състояние. Не повече от 500 деца /а това едва 10% от всички деца в общината/ редовно спортуват. Спортната база в повечето училища е в трагично състояние, а ролята на Общината през последните години се ограничаваше до преасфалтиране и боядисване на няколко площадки…
Общината е институцията, която трябва да осигури реални възможности за ежедневни занимания със спорт на всяко дете.
5. Не мога да не отбележа крайно незадоволителна ситуация по т.нар. „супер проекти“ – „Самоков – Боровец 2004“ и „Боричо 2007“.
Считам за принципно неправилни организацията и управлението на част от общинските предприятия – Общинското лесничейство, ОП“СИП“, ОП“МТТД“.
Адекватен, експертен, професионален подход по посочените въпроси би довел до значителни ползи за общината.
6. За Самоков един от най-съществените, а и най-трудно решим е въпросът с участието в обществото ни на ромското малцинство и то на тези, които нямат желание да се откъснат от „гетото“ и да се променят.
Десетки години циганите и техните проблеми са „употребявани“ за крайно нечисти цели и никой през последните 20-30 години в Самоков не се е опитвал да промени статуквото. Напротив – всяка общинска власт „ухажва“ и „кокетничи“ с циганските представители, като в крайна сметка става техен заложник.
Крайно време е да има коренна промяна. На първо място – всеки гражданин на България, независимо от произхода си, трябва да разбере, че има равни права, но и равни задължения. Общината може (само с истинска, реална воля) да направи много за решаване на проблема:
с решителни мерки срещу престъпността – инвестиции в цялостна система за сигурност;
с реален контрол върху социалните плащания;
с мащабни градоустройствени програми (недопустимо е в град с претенции да е туристически, да съществува язвата „Циганска махала“);
с действащи, дългосрочни мерки и контрол в областта на образованието.
7. Актуален, но не временен и преходен е проблемът със системата за управление на отпадъците в общината. Вдигна се много шум около откриването на ДТБО, чуха се крайно противоположните тези „за” и „против” Депото. Не се постави обаче изключително важния въпрос – Как от тук нататък ще функционира това предприятие? Липсва ясна програма по управлението на Депото:
– има създадено Общинско предприятие – няма назначен управител, няма назначен какъвто и да е персонал (да не говорим за квалифициран такъв)
– няма бизнес-план, няма работна програма;
– няма и идея за цялостна вътрешна система за осигуряване на качеството, още по-малко за външен независим експертен контрол
8. Пряко участие на гражданите в управлението на Общината.
Смятам, че референдумът е една от най-силните възможности за въздействие на обществото в управлението и затова, ако бъда избран за кмет, всяка година ще има референдум, с най-болните въпроси на общината.
Всеки, на който не му е безразлично неговото бъдеще, съдбата на семейството, близки, приятели, трябва да участва в изборните процеси. Пасивната позиция – „… няма да гласувам; нищо не зависи от мен; никой от предложените „не става“; и едните, и другите са маскари…“ може и да е удобна форма на протест, но в крайна сметка е от полза само на тези, които целят да запазят статуквото. Сегашната избирателна система дава достатъчно възможности за реален избор от множество кандидати, а ще може реално да се упражни и преференциален вот.
Това е по-различното, в сравнение с предишните местни избори и силно се надявам активността да е още по-голяма – само в това е шансът да започне истинска промяна.
И като заключение – още един въпрос ми зададоха неотдавна:
Какво представлява Самоков във вашите мечти?
Модерен, привлекателен, проспериращ. На 20-ина минути път от столицата и същевременно запазил своята история и природа.
С хора, щастливи да живеят в него и чувстващи се горди да са самоковци.
Град, в който искам да живее моето семейство, моите приятели и моите наследници.
Можем да постигнем това – само ако сме единни в общата цел.”