Читателите ни питат: Знаем ли кой е генерал Тодор Кантарджиев и защо самоковци го забравиха?

Нашият читател Иван Петков в коментар към сайта ни е написал:

„А защо никой не предлага да се издигне паметник или да се кръсти едно малко уличе на името на може би най-великия самоковски генерал-освободителя на Добрич от румънско робство през 1916г. – генерал-лейтенант Тодор Кантарджиев? Във Варненско на негово име е кръстено цяло село, а тука-нищо. Поне един почетен гражданин на Самоков да стане, Чакър войвода също. Впрочем генералът е автор и на единствената книга за войводата. И двамата са крайискърци. Родната къща на генерала беше точно срещу старата къща на б. кмет Г. Големинов. Освен, че освобождава Варненско и Добрич, заедно с конната дивизия на ген.Колев, частта на Кантарджиев разгромява 65-та руска армия, състояща се от две уж непобедими казашки дивизии, една сърбохърватска дивизия и безброй румънски части, обкръжили Добрич – на 5,6,7 и 8-ми септември 1916г. и ги пленява. След това превзема Букурещ, прави там тържествен парад и освобождава всички градове по Черно море до устието на Дунав! Кой друг самоковски офицер е направил нещо такова ?! Пияндетата ли, които ежедневно след работа атакуваха всеки ден кръчмите в ДНА-то?! Няма ли кой да издигне паметник и на американския геостационарен спътник над Самоков, който денонощно държеше в респект червените войнолюбци, за да не започнат термоядрена война и по този начин ни спаси от ответен ядрен удар, а искат да вдигат паметник на руска ракета-бракма,тенекия за сирене, олицетворение на техническата изостаналост на червения феодализъм? Защото американската космическа отбрана направи от 30-те хиляди руски балистични ракети – американски такива, успявайки да ги взривява още при вертикалното им стартиране, т.е. над територията на противника с помощта на свръх бързите американски интегрални схеми. За това Брежнев, Черненко и Андропов умряха-от страх! Как така Бойчо ерудита и неговия приятел Веско да не знаят това?“

Подкрепяме идеята да се отдаде заслужена почит на героя-войн – самоковецът генерал-лейтенант Тодор Кантарджиев и допълваме информацията за осъдения на забвение наш съгражданин.

Генерал Тодор Кантарджиев е роден на 10 февруари 1861 г. в Самоков. През 1884 г. завършва Военното училище в София, на 30 август е произведен в чин подпоручик и е зачислен в 1-ва пехотна Софийска дружина.

Участва в 4 войни на България – Сръбско-българската от 1885г., двете Балкански войни от 1912-1913г. и в Първата световна война през 1915-1918г.
През Сръбско-българската война (1885) подпоручик Кандарджиев командва 14-та рота от 1-ви пехотен Софийски полк. С полка си участва в Сливнишкото сражение и в боя при Пирот. След войната е награден с орден “За храброст“ IV степен 2-ри клас.

На 30 август 1886 г. е произведен в чин поручик. Командва рота от 1-ви пехотен Софийски полк. По-късно командва 16-ти пехотен полк. На 1 януари 1889г. е произведен в чин капитан, а 4 години по-късно завършва Военната академия в Белгия. След завръщането си в България, на 1 януари 1894 г. е произведен в чин майор, а на 1 януари 1899 г. в чин подполковник. На 2 август 1903 г. е произведен в чин полковник. През 1904 г. командва 1-ва бригада от 9-та пехотна Плевенска дивизия, а от 1909 г. – 2-ра бригада от 2-ра пехотна Тракийска дивизия.
През Балканските войни (1912-1913) полк. Тодор Кантарджиев командва 1-ва бригада от 6-та пехотна Бдинска дивизия, с която участва в Люлебургазко-Бунархисарската и Чаталджанската операция против турците.

През Междусъюзническата война (1913) се сражава в Македония – при Струмица, Пехчево и вр. Руен. След войната полковник Т. Кантарджиев командва 5-та пехотна дивизия (1913-1914). На 14 февруари 1914г. е произведен в чин генерал-майор и през юли същата година преминава в запаса.

В началото на Първата световна война (1915-1918) генерал-майор Т. Кантарджиев е отново мобилизиран и през септември 1915 г. е назначен за началник на тиловото управление на 3-та българска армия. През 1916 г. става началник на Варненския укрепен пункт. В Първата световна война участва успешно в боевете против руснаци и румънци в Добруджа и французи в Македония. В началото на войната е началник на Варненския укрепен пункт. Пряк участник е в кампанията за освобождение на Добруджа от румънска власт, където има принос за победата в Добричката епопея. По-късно става началник на Сборната дивизия, с която воюва в Добруджа през 1916-1917г. и в Македония и Албания през 1918г. Ранен е в боевете при Кубадин през октомври 1916г. На 15 август 1917г. Т. Кантарджиев е произведен в чин генерал-лейтенант.

През септември – октомври 1918 г. е началник на всички български пехотни дивизии, които по силата на Солунското примирие от 29 септември 1918г. остават западно от Скопския меридиан заложници.
Той е баща на водача на “Ратниците“ професор Асен Кантарджиев и тъст на началника на жандармерията генерал Никола Станимиров.

Наградите на генерал Т. Кантарджиев :
1. Орден “За храброст“ III степен 1-ви клас и IV степен 2-ри клас;
2. Орден “Св. Александър“ III степен с мечове и IV степен без мечове;
3. Орден “За военна заслуга“ I степен с военни отличия;
4. Османски медал „За бойни заслуги“, 11.05.1917г.
Генерал-лейтенат Тодор Кантарджиев умира на 25 януари 1945 г. На него е кръстено варненското село Генерал Кантарджиево.