Реформаторите стабилизират електоралната си подкрепа

ГЕРБ ще има преднина пред БСП на европейските избори според проучване на агенция Алфа Рисърч за март, но два месеца преди вота политическият пъзел продължава да се разбърква и да прави неясна бъдещата електорална картина. Изследването на общественото мнение е проведено през месец март и показва, че 17,5 процента биха гласували за ГЕРБ, а за БСП – 15,2 процента.

Данните от проучването показват, че социалистите са стабилизирали позициите си и няма изтичане на техни избиратели към движението на бившия държавен глава Георги Първанов АБВ. Точно обратното – АБВ губи по-центристките си избиратели и подкрепата към движението е намаляла до 4% през март.

ДПС запазва стабилно електорално присъствие (6.5 процента), въпреки че рейтингът на Лютви Местан продължава да пада.

Подкрепата си стабилизира и Реформаторският блок, за когото биха гласували 5,1 процента от избирателите, като успява да разтвори електоралната си периферия. Важен щрих към политическата картина вдясно е интересът към преференцията. Общо една четвърт от българските избиратели заявяват, че са решили да отбележат предпочитан от тях кандидат. Очаквано най-висока е лоялността към партийната подредба сред избирателите на БСП и ДПС. Обратното, най-висока чувствителност към имената в листата и готовност да използват преференцията имат избирателите на Реформаторския блок. Последица от това е разширението на неговата периферия.

През март кризата на доверие в институциите и политическия елит допълнително се задълбочава. Показателно е, че позитивните оценки за правителството започват плавно да намаляват дори и сред най-твърдите му привърженици – пенсионери и жители на селата. Положителните оценки за дейността на премиера Орешарски са непроменени спрямо февруари – 25%, но отрицателните за първи път достигат границата от 50%.

В институционален план най-силна критика акумулират отново парламентът и правителството. Доверието в парламента остава закотвено на 8%, срещу 65% недоверие. Аналогична е и тенденцията в мнението за работата на председателя на НС Михаил Миков – 14% положителни срещу 57% отрицателни оценки.
Негативната тенденция в отношението към институциите засяга също президент, главен прокурор, национален омбудсман. Те все още са сред най-одобряваните публични фигури в страната, но макар с по-слаби темпове, общественото доверие в тях също ерозира.

Като цяло българските държавни институции не успяват да преодолеят кризата в общественото доверие към тях, която рискува да се задълбочи допълнително с изостряне на напрежението около наближаващите евроизбори.