Поетичните мечти на Стойчо Караиванов

Мечта

Една мечта на мечтите

причинява ми болките тъпи,

постоянно гледат очите

великият час да настъпи.

С мисъл за нея живея

да кажа на всички не смея-

огън и жупел тя бълва

и с трепет душата изпълва.

С мисъл към нея аз тичам,

но не жена обичам

а казва се моята мечта

като поет да се увековеча.

Поет – призвание е трудно,

не заспивам нощем,

постоянно съм буден,

да напиша още.

Уважавам всички поети,

славата да им се носи-

постоянно те са заети

със житейски въпроси.

Туй на всички говоря,

казвам го и не греша,

че поетите са велики хора

със възвишена душа.

Много сме добре

Добре сме, добре сме –

имаме успехи.

Демокрацията ни донесе

втора употреба дрехи.

Да влезе в магазина

всеки има шанс,

да си купи риза

от умрелия Ханс.

Че са евтини, удобни

носят ги навред,

даже и панталони

от някой си Манфред.

Други си купуват

якета, обувки,

удобно да се чувстват

със вносните покупки.

В магазина има

най-различни стоки,

и не са ни нужни

доходи високи.

И със тези дрехи

втора употреба,

доволен ще е всеки,

че към Европа гледа.