На 3 март отбелязваме Националния празник на България. Начало на 30-годишен път за Освобождение

На 3 март през 1878 г. е подписан Санстефанският мирен договор между Русия и Османската империя, с което се слага краят на Руско-турската война от 1877- 1878 г.

Санстефанският мирен договор е подписан в градчето Сан Стефано (дн. Йешилкьой) от граф Н. Игнатиев и Ал. Нелюдов от руска страна, и Сафет паша и Садулах бей – от турска. Договорът е предварителен и подлежи на одобрението на останалите Велики сили. Постановленията за България се съдържат в членовете от 6 до 11 и в член 19.

Съгласно тях България се учредява като автономна, но васална държава с граници, които обхващат с малки изключения почти всички земи в европейската част на Турция, населени с българи. Общата й площ възлиза на повече от 170 хил. кв. км. Тя има някои права, включително и да иска признаване и от други страни извън подписалите Санстефанския мирен договор, както и правото на международни търговски отношения и на търговски представителства; да сключва търговски, финансови и административно-правни договори със съгласието и одобрението на сюзерена Турция или на попечителя Русия по време на преходния период, както и да има собствена войска и полиция.

С въвеждането на Григорианския календар денят 19 февруари 1878 г. (стар стил), става 3 март. За първи път 3 март се чества през 1880 г. – две години след Освобождението – като Ден на възшествието на престола на император Александър Втори. Две години по-късно – през 1882 г., Държавният съвет приема „Списък на неприсъствените дни в Българското Княжество“. В него за първи път е записано, че денят 19 февруари се чества като ден на „Заключаването на С. Стефанский договор“.

3 март се отбелязва като празник до 1949 г. През 1950 г. съгласно постановление на Министерския съвет за определяне на неприсъствените дни през календарната 1950 г. 3 март за първи път не е включен в списъка на неприсъствените дни.

От тук започва дългият път на България за истинска Свобода.

На 6 септември (18 септември по нов стил) 1885 година Източна Румелия се отцепва от Османската империя и се обединява с Княжество България противно на решенията на Великите сили на Берлинския конгрес. До Съединението се стига след народни бунтове в Панагюрище, Чирпан, Пазарджик, Голямо Конаре и други южнобългарски селища, координирани от Българския таен централен революционен комитет. На 8 септември Александър I издава прокламация, с която се обявява за „княз на Северна и Южна България“.

Съединението получава дипломатическо и международно признание с българо-турската спогодба от 20 януари и Топханенския акт на Великите сили от 24 март 1886 г. В замяна на османското съгласие за персонална уния на Княжество България и Източна Румелия начело с българския княз България отстъпва на Османската империя Кърджалийска околия и Тъмръшките села.

Обединението на Северна и Южна България е утвърдено окончателно едва с признаването на българската независимост. Независимостта на България е провъзгласена тържествено на 22 септември (5 октомври нов стил) 1908 година в църквата „Св. 40 мъченици“ в Търново. А Княз Фердинанд I приема титлата цар на българите. С провъзгласяването на независимостта на България се издига международният авторитет на страната и тя се превръща в равноправна на другите държави.

Пътят на българския народ към истинското Освобождение продължава 30 години.  Според преданията, Мойсей е водил еврейския народ през пустинята до Обетованата земя цели 40 години, докато умре и последният роден в робство.

Затова ли 142 години след 3 март 1878 година пред нас все още стои въпросът – истински свободни ли сме в сърцата си?