Михаил Кендеров – Като гробищен камък

НА МОИТЕ ВРЪСТНИЦИ

Така сме се парили,

че и душите ни

миришат на пърлено.

Изпосталели клошари

от блъскане охлузени,

за какво ровим живота –

това сметище на илюзии?

ЧЕРВЕНИТЕ МЕЛНИЧАРИ

Оглушаваме вече

от тоя бъртвеж.

Шурти водата ,

трещи кречеталото ,

отъняват воденичните камъни ,

изтриват се сетивата ни.

Изгребали коша до дъното

гуляят пак мелничарите ,

а ние долу си чакаме.

Пропиват те някъде зърното,

зарязали воденицата

да ни залъгва със тракане.

*

Като гробищен камък

в бита съм побит.

Надписа ясен,

човека – изтрит.