Заплакала е гората …или и след Ангел Николов по ангелниколовски

На 27 юни се навършиха10 години от създаването на общинското лесничейство Самоков. Никъде и никой от представителите на местната власт не спомена нищо по случая.

 Ако погледнем писанията в пресата през последните 10 години ще видим ярка поляризация на мненията и оценките за дейността на това общинско предприятие. От една страна повтарящи се големи, голи и празни обещания на бившия кмет и настоящ съветник Ангел Николов, гарнирани с горска терминология от управителя на общинското лесничейство Евгени Димитров, а от друга страна остри и безкомпромисни критики от „Еко Рила” и от бившия управител на това лесничейство Христо Субев /вече покойник/, а по средата едно голямо мълчаливо множество, което или не е чуло и видяло, или не е разбрало за какво иде реч.

  През този 10 годишен период се случиха доста неща: общината си възстанови над 18000 ха гори, значителна част от които се експлоатираха през всичките тези години и й осигуриха приходи от милиони левове. Но те потънаха безследно като водите за напояване в дренираните от бракониерските изкопите на ГБС общински насаждения от боровинка и арония  в „Рудежо”. Много дърводобивни фирми забогатяха, замогна се и управителя на лесничейството – успя човека за нула време да издигне и обзаведе дом за чудо и приказ и то в разгара на световната криза. Казват, че световните лидери не могат да намерят изход от кризата!? Какво се чудят още, я да заповядат на обмяна на опит при Ангел Николов и Евгени Димитров за да ги научат те как стават тия работи. В същото време мнозинството самоковци, които се отопляват на дърва плащат все по-скъпо на частните фирми, докато дървата от общинското, които са на поносима цена  достигат до малцина.

   Преди повече от година влезе в сила новият закон за горите, а преди 6 месеца и специална наредба за опазването на горите. Съгласно тези нормативни документи, наред с редица нововъведения, опазването на горите като задължение на държавата /разбирай  държавните лесничейства/ се повери на техните собственици, т. е. общината трябва да си пази собствените й гори. Но въпреки законовите изисквания, до момента общинските гори са оставени на произвола на съдбата, а тя никак не е милостива към тях: списъкът на посегателствата върху горите ни, ако въобще има такъв е твърде дълъг и със сигурност продължава да набъбва. Кражбите са огромни, но най-безнадеждното в случая е, че това ни най-малко не притеснява Владимир Георгиев /кмет и зам. председател на сдружението на общините собственици на гори/, 29-те общински съветници и особено непоклатимия управител на общинското лесничейство Евгени Димитров.  Няма и дума за каквато и да е предавателно-приемателна процедура от досегашните пазители /ДГС/. Възниква въпросът: Защо и до кога кметът ще се мотае и не изисква приемането на обектите да стане по съответния ред? Кой ще поеме отговорността за опосканите общински гори?  Очевидно управниците са решили пак да ги пишат в безкрайната сметката на самоковци и на неродените дори. Назначени бяха пазачи за общинските гори, но те горките и не знаят какво пазят, нямат транспорт, нямат униформи, оръжие и карти за легитимация. Въобще не са спазени изискванията на ЗГ и Наредбата в тази област: както при назначаването на горските пазачи, така и при работа по нарушенията. В същото време, разбира се, незаконните набези към горите на общината не прекъсват. Нещо повече обществена тайна е, че горски от ДГС нарочно насочват бракониерите към общинските гори с цел да си спестят нарушенията в техните, като и едните и другите добре знаят, че никои няма да им търси отговорност.

   След 10 години възстановените ни гори с бездействието и действието на властници наподобяват на окупирана територия, от която окупаторите /управниците и техните помагачи/ се надпреварват да ограбят колкото се може повече блага за колкото се може по-кратко време, без изобщо да ги е еня какво ще остане след тях.

Група самоковски граждани