Евгений Дайнов: За ползите и вредите от терапевтичните групи в политиката

В Ден 13-ти не съм в София и следя нещата по ФБ и БНР. И, може би поради отдалечеността от Центъра, в главата ми се появяват Мисли…

Една от възможните дефиниции на политиката би била следната: Политиката – това е рационално, публично обсъждане, последвано от действия, в полза на общото благо. У нас подобна политика няма отдавна. На нейно място се настаниха потайни групи интереси, срещу които е протестът. Политиката наистина продължава да има и публична страна, където обаче вместо рационално обсъждане между всички има отново – действие на различни групи. За разлика от потайните тези групи са явни и не действат на принципа „да се разберем и да не си пречим”. Те избягват общуването помежду си и имат коренно противоречащи си версии за света. Всяка се опитва да разработи своята версия до размерите на цялостна картина и пътьом да изработи версия за своята идентичност в тази картина. Затова тези публични групи в крайна сметка функционират като терапевтични групи. Някоя от версиите за света, изработвани в тях, ще се наложи като общоприета. Затова нека ги огледаме и преценим отсега. В последните дни БСП (вкл. нейните медийни проекции) се затвори в такава група. Според нейната версия за света протестите са класова акция на „ситите” глезльовци от центъра на София, които имат наглостта да работят добре платена работа, да си плащат данъците и сметките. Ама инак махат гащи по жълтите павета и си правят купон, докато истинският народ мре от мизерия. Един вид: София не е България – версията, която периодично въртят от 1989 година насам. В крайна сметка в късната сутрин на Ден 13-ти стигнаха до очакваното – до констатацията, че „ситите” са водени от „кукловоди”. Чак се опитаха да играят Путин (и Ердоган) – да изкарат шествие в подкрепа на Орешарски против „ситите”. Още в ранния следобед на Ден 13-ти обаче се видя, че тази версия за света няма как да стане общоприета. Което пък обрича нейната терапевтична група на ранна обществена смърт.

По темата „кукловоди” БСП се събра с друга терапевтична група, функционираща някъде от средата на февруари – СДС-гербистите. Това, разбира се, е условно наименование, тъй като тази група включва както крайни либертарианци, така и дългогодишни членове на БКП, седели си кротко в последните 24 години. Но все пак преобладаващите в нея физиономии, които я и легитимират, са от времето на героичното СДС от началото на 90-те. Според тази група, както и според БСП, „Харта-2013” е конспирация на външни сили. Макар СДС-гербистите да са склонни в крайна сметка да виждат зад Хартата сянката на КГБ, а БСП да привижда свързани с Вашингтон олигарси, и двете терапевтични групи са убедени, че Хартата е финансирана от „американски фондации”. За разлика от БСП обаче СДС-гербистите са убедени, че Бойко Борисов и Цветан Цветанов са достойни продължители на делото на СДС, искрени антикомунисти и защитници на България от пъклените планове на Русия.

Едва ли обаче, поради малочислеността на тази група, както и поради нежеланието й да се събере на публично място (тя действа предимно във ФБ, блоговете и герберските медии), точно нейната версия за света може да стане общоприета. При евентуалното връщане на нейните герои Борисов и Цветанов във властта групата на СДС-гербистите може, в най-добрия случай, да постигне статута на придворен хор. ГЕРБ и ДПС не са публични, а потайни среди; и затова не можем да стигнем до оценка, дали те са се превърнали в терапевтични групи, нито пък можем да обсъждаме техните версии за света.Доколкото “Атака” е по-публично тяло, ние знаем нейната версия за света – колониалната зависимост на България и т.н., – но вече виждаме, че тази версия категорично няма бъдеще в обществото. Защото движението ignoreVolen сложи край възможностите “Атака” да бъде приемана насериозно. Най-важната терапевтична група не е свързана с партии. Забравя се, но е факт, че тазгодишните протести не започнаха в средата на февруари, а в първите дни на януари. Една след друга бяха акциите по повод Дюнигейт, строежа в Иракли, застрояването на Банско, цирковете в съдебната власт, Доматената революция. Някъде в края на януари си дадох сметка, че основните 30-тина човека, участващи във всички тях, всъщност си бяхме станали терапевтична група. Очаквахме да се видим на поредния протест, радвахме си се, обсъждахме политиката и сравнявахме анализи за случващото се. В епицентъра на тази група бяхме, освен моя милост, няколко мои бивши студенти (бързо превръщащи се, в дългите зимни вечери, в анализатори на „Дневник” и OFFnews), Владо Йончев, Асен Генов, Пламен Даракчиев, Иво Божков, Антоанета Цонева, Иван Бедров, Христо Генев, Андрей Ралев, Комитата, Петко Цветков, Стелиян Стойчев-Стенли, Йонко Грозев и т.н. (Извинявам се на още десетината, за които не се сещам в момента). Освен мен, Стенли и Даракчиев, нямаше нито един човек от предишното революционно поколение – както и нито един виден политик. Особено видна обаче беше липсата на онези, които две седмици по-късно щяха да се афишират като СДС-гербисти. Признавам, тогава, в януарската тъмница, бях в някаква степен обезпокоен, че участвам в терапевтична група, а не, да речем, в голямо политическо действие. Задавах си въпроса, не е ли терапевтичната група резерватът на онези, които вече нямат какво да кажат? Не се ли занимаваме единствено с това, да препотвърждаваме някаква своя идентичност – т.е. да се занимаваме с частно, а не с публично занимание? Оказа се, обаче, че когато няма публична политика, единственото място, откъдето тя може да се възроди, е точно от такива групи. Защото в нашата терапевтична група знаехме нещо, което никой друг не знаеше: че се задава революция. Затова, когато ни се присмиваха, че сме пишман-революционери, не отвръщахме. А когато от екрана ни се подиграваха, че при 3000 заявени за присъствие във ФБ идват едва 30, ние отвръщахме „ще станем и 30 000”. Както се и случи. Всичко онова, което тази терапевтична група обсъждаше в януарския студ, сега се изплиска в Революция-2013. Отгласи виждаме както в „рестарта” на синьо-зеленото пространство, така и в обединителните текстове на протеста, като въпросната Харта-2013 или текста, разработен от групата СИСТЕМАТАreloaded. Това е ползата от терапевтичните групи в политиката. Рано или късно някоя разработва версия за света, която става политическа – т.е. излиза вън от рамките на групата и се превръща в основа за рационално, публично обсъждане на общото благо. В случая дори не се фукам, защото на практика не участвах в голямото мислене, което групата произведе. Бях там предимно като тяло, публично отстояващо ценности. Другите свършиха работата.

Интересно е да се наблюдава, какво правят останалите терапевтични групи, когато на сцената излезе голяма, обединителна политическа визия. Онези, които се припознаят в нея имат, разбира се бъдеще – не като пасивни пътници, качили се на тръгнал влак, а като активни участници в дооформянето на визията. В последните две седмици стотици и хиляди хора направиха това. Обречените терапевтични групи, разбира се, правят друго. Видели внезапна опасност за собствената си версия за света, незабавно се нахвърлят, за да делегитимират възникналата. Това е обяснението на инак необяснимия артилерийски обстрел, който всички останали групи – от ляво до дясно и обратно – отвориха срещу, например, Харта-2013. Политическото време не е празна протяжност, което просто се движи от миналото към бъдещето. Политическото време е танц. И който изпадне извън такта на танца, изпада от политическото време. Точно това се случва в момента на терапевтичните групи в политиката, които са извън такта – и БСП, и СДС-гербистите, и Атака и други, по-незначителни групички, базирани единствено във ФБ. Това, поне, се вижда. Започва обаче да ме безпокои, че нямаме начина да видим, какво става сред невидимите групи – сред онези потайни шайки, живеещи в тъмното, срещу които се надигна приливът на Революция-2013.

Източник: offnews.bg