Георги Даскалов: Германците идват. Засега в Румъния, дай, Боже, скоро и у нас
Румънците си избраха германец за президент. Кметът на Сибиу, чието друго име е Херманщадт, Клаус Йоханис , победи убедително на втория тур румънския Станишев – министър-председателя Виктор Понта. А изоставаше с 10 процента, над 1 милион гласа и всички предричаха победа на Понта.
Но румънците не се съобразиха с „анализаторите“. Не помогна и националистическата струна. Комунистите се оказаха по-страшни от германците.
А румънците са не по-малко националисти от коя да е друга европейска нация. Преди няма и 15 години партията „Велика Румъния“ беше първостепенна политическа сила, а лидерът ѝ, придворният поет на Чаушеску Корнелиу Вадим Тудор, за малко да стане президент.
На подмятанията Йоханис отговоряше по германски спокойно: Моето семейство живее от 500 години в Румъния.
Клаус Йоханис е потомък на саксонците, заселили се в Седемградието (Siebenbürger )преди шест-седем века и превърнали тази част на Трансилвания в една малка Германия: ред, дисциплина, работливост, отвореност към всичко ново и форми на самоуправление, които и днес са образец.
Румънските германци са в началото на румънското възраждане – първата печатница, първите вестници, първите театри. Свободата ражда просперитет. И обратното, ама не винаги.
При Чаушеску румънската комунистическа държава изселваше тези предприемчиви и добри хора – от близо 1 милион бяха прогонени поне половината. Но не само тях – гонени бяха унгарци, евреи, а върхът беше, че за германците и евреите Чаушеску взимаше пари от Германия и Израел, та да ги пусне.
Мнозина си тръгнаха, но някои и останаха.
Един от тях е Клаус Йоханис, новият президент на Румъния, превърнал родния си град в туритическа перла, културна столица на Европа през 2007 година (заедно с Люксембург).
Написах преди две седмици: Анализаторите предричат победа за Понта на втория тур, но според мен нищо не е решено. Понта консолидира още на първия тур левия вот, докато десницата разпиля гласовете си и сега има задачата да се обедини около Йоханис. Така на 16 ноември, когато е вторият тур, Румъния може да си избере германец за президент и кой знае, работите може да потръгнат.
Така и стана. Румънците отказаха да се подчинят на сценария. Не робуваха на етнически предразсъдъци, европейските румънци се мобилизираха и удариха шамар на комунистите. Имаше невиждана от години консолидация, много висока избирателна активност и сега имат всички шансове да скъсат въжетата на люлката, в която наследниците на Чаушеску и Илиеску, на Секуритате, ги люлеят повече от две десетилетия.
Резултатът има и българска проекция. Когато успеем да видим злото, когато сме решени да действаме, а не само да мрънкаме, и ние можем да не позволяваме на комунистите да ни разиграват.
Ама трудно става.
http://www.ekipnews.com/…/germancite_idvat_zasega_v…/178818/
Сибиу е единственият град, непревзет от турската армия, която го държи в обкръжение векове наред, стигайки до Виена.Населението му е изключително германско.Нещо подобно е описано за Берлин в „Графиня Козел“ по времето на Карл Дванайсети-шведския крал, завладял Московското и Новгородското квяжества, Полша и по-голямата част от германските държавици. Но докато кралят на Саксония-Август Силния спи до обяд, а после ловува и пирува до зори, то пруският кацлер сам си цепи дървата, става и ляга с кокошките, както всички свои поданици.Народът гледа от него и затова шведската армия се разбива от пруската отбрана като морска вълна от гранитни скали!
По времето на комунизма за първи секретар на РКП в Сибиу Чаушеску назначи сина си-Николае.Сибиу имаше най-добрата индустрия и селско стопанство в Румъния.Германската организираност, трудолюбие, ред, любов към спорта, физическите натоварвания и към войната не на последно място, са причините за силата на Сибиу във вековете!
Понеже стана въпрос и за Карл Шведски, то „великата“ според руснаците битка при р.Полтава е била сражение между 12-хилядна руска армия и 300-те души от свитата на Карл, което е продължило 3 дни и на края шведите се оттеглят в боен ред, а руснаците от тогава до сега опищяват света за тази „велика тяхна победа…“Карл не бил свалял ботушите от краката си 7 години, кръстосвайки владенията си.