В книгата „Песните на стария Самоков“ оживява частица от душата на града

Отечество – люлка на моите отци,

на моите герои – народни светци.

За тебе сърцето ми само тупти,

за мене земя – рай земен си ти

Излезе от печат книгата „Песните на стария Самоков. Песните са събирани и записани от Невена Кугийска. Съставител е нейната дъщеря Антония Бояджиева. В книгата са включени 85 от най-непознатите текстове. Останалите 500, както и стари самоковски поговорки и пословици, приказки, думи от местния фолклор, благодарение на Асоциация „Онгъл“, се намират в Музея на градския бит в Русе.

Песните в тази книга са поклон пред всички поколения самоковци, създали историята на града, пред която се гордеем сега, пише в предисловието Антония Бояджиева. В него тя прави кратка ретроспекция на живота в Самоков, неговите традиции, обреди, атмосферата на стария град, запечатана завинаги в картините на самоковските майстори и в самородното песенно творчество. Когато ми предаде записките, майка ми каза: „Пази ги! Тук е душата на нашия град…“, с тази изповед завършва въведението към книгата Антония Бояджиева.  

Текстовете са обединени в седем раздела: : „Песни на историческата памет“, „Емигрантски“, „За религиозни празници“, „Лирични“, „Хумористични“, „Фолклор“ и „Преводни“.

Илюстрациите, които допълват духа на стария Самоков, са на Спаска Александрова. Книгата е на издателство „Приятел“, редактор Тодор Попов, графичен дизайн Надка Вардарова.

С пожелание за светли и щастливи празници на всички самоковци, публикуваме песента

Проклет кой се лаже по мома

като язе по Йорданка Мадарова.

Що поиска, все ѝ купим да руча.

Жежок симид, тахан халва подапок,

леблебии и стафиди еглендже.