Росица Тренкова на 85. Поглед в творческата ѝ биография в деня на музиката

Росица Тренкова е родена в Самоков на 7 октомври 1935 г. в учителско семейство. От дете проявява влечение към музиката и започва да учи пиано. Първата и проява е на 12 г. във вокален квартет на концерт в Боровец. На 14 г. става хористка в хор „Рилска песен“, основан от проф. Васил Стоин като черковен, а по-късно градски хор. Веднага още на юбилейният им концерт и е поверено соло, с което впечатлява така, че веднага следват сола в гимназиалния и черковния хор на Девическия манастир.

В консерваторията учи пеене в класа на проф. Христо Бръмбаров, завършва и оперна школа при режисьора проф. Драган Кърджиев. Още студентка е назначена в Бургаската опера, където пее първите си роли – Каролина от „Тайният брак“ на Чимароза и Щаси в „Царицата на чардаша“. В продължение на 6 г. е солистка на Старозагорската опера с централни роли в оперите „Бохеми“, „Риголето“, „Травиата“, „Отвличане от сарая“, „Сватбата на Фигаро“, „Йоланта“, „Ловци на бисери“, „Албена“ от Парашкев Хаджиев, „Пепеляшка“ от Н. Геров и „Юла“ от Кр. Кюркчийски.

 През 1971 г. с конкурс е назначена като държавен артист в Главна дирекция „Българска музика“ с многобройни концертни прояви. Най-голям успех има на концертите си в Германия, пее на тържествения концерт по случай 24 май във Виена, и в Москва за националния ни празник 3 март. Специализира във Виена при проф. Мария Бранд и участва активно във Ваймарския музикален семинар в курсовете на проф. Лоре Фишер от Мюнхен и проф. Норман Шетлер от Виена, отличена е с дипломи.

Между най-забележителните и постижения е интегралното изпълнение на всички песни на Димитър Ненов съвместно с пианиста проф. Атанас Куртев. През 1989 г. „Балкантон“ издава плоча. С тези песни тя открива къща-музей „Димитър Ненов“ в Разград. На музикалните дни „Димитър Ненов“ е отличена с грамота от Съюза на музикалните дейци, поднесена и лично от проф. Люба Енчева. Забележителна и особена убедителна е оценката на проф. Лазар Николов, ученик на Димитър Ненов, по време на Прегледа на камерния изпълнител: “Много пъти с удоволствие съм слушал концертните изяви на певицата Росица Тренкова. Винаги съм констатирал голямата и музикалност, съчетана с природен певчески дар и завидна певческа и обща култура. На последния си концерт от 1989 г. тя изпя всичките песни на Димитър Ненов. Изпълнението, което тя ни поднесе, сочеше не само непрестанен възход, но и пълното сливане с поетичната красота на тези бисери“.

След пенсионирането си през 1990 г. Росица Тренкова още по-активно пее на концертите в БНР на дружеството за Нова музика, на „поетичните понеделници“ в Съюза на композиторите, на прегледите „Нова българска музика“, изпълнява и записва в БНР творби на Васил Казанджиев, Ив. Спасов, Ясен Воденичаров, Артин Потурлян. Работи активно в Шубертовото дружество, пее на Шубертиадите, води кореспонденцията, установява контакти с австрийското и немско Шубертови дружества, получават се като дар ноти и нови издания на Новото Шубертово издателство в Тюбинген. След покана за участие в майсторски клас на проф. Шетлер в град Есен, подготвя две български участнички, отличени с извънредната награда. Тя е причината проф. Шетлер два пъти да дойде в България и да подари безплатни курсове по интерпретация за млади певци и пианисти. Росица Тренкова изнася два концерта с него в зала „България“. Особено забележителен е вторият по време на Европейския музикален фестивал в София, когато 65-годишната певица поднася сериозна програма с първи изпълнения от Моцарт, Малер, Шьонберг и Шуберт.

След 2000 г. постепенно се установява в родния Самоков. В десетилетието между 70-те и 80-те си години пее на тържествените си юбилейните концерти. През тези години подарява на съгражданите си 4 последователни концерта по случай 1 октомври – Деня на музиката и поезията: първият съвместно с Руския клуб, вторият – оперни арии и дуети от Моцарт и Чайковски, третият – посветен на старинни руски романси и любими песни от Втората световна война. Получава наградата „Золотая муза“ за репертоара ѝ, обогатен с изпълнения на Глинка, Мусоргски, Чайковски, Рахманинов, Глиер и Шостакович.

В продължение на 4 г. пее като солистка във вокален ансамбъл за исонно пеене в черквата „Св. Никола“ в Самоков. Работи и по вокалната постановка на черковните певци. Винаги безкористно, никога не е взела хонорар в родния си град.

Американският биографичен институт в Северна Каролина я отличава с грамота за това, че „с публицистичната си дейност и с професионалното си поведение е оказала благотворно влияние на обществото“. Отличена е и от Международния биографичен център Who is who в Кеймбридж със званията „Жена на десетилетието“ и „Личност на годината“. Номинирана е в тази категория и в родния си град. Носител на златния почетен знак на Самоков.

Освен музикалната си дейност, тя е автор на много статии на музикални, обществено-социални и етични теми в централния и местния печат. Голям интерес предизвика статията ѝ в списание „Биограф“ за Евдокия Филова. Редовен сътрудник на вестник „Приятел“. Автор на две книги: „Северният принц на балета“ /2010/, посветена на големия балетмайстор Асен Манолов и автобиографичната книга “Откровение“(2012), отличена от Института за изследване на близкото минало на проф. Ивайло Знеполски.

Нейният девиз е: Докато сме живи, да бъдем дейни до края!

Според нея най-важното качество е вярност. Вярност към Родината, към родния град, към свещената Рила, към семейството, приятелите и към възгледите ни.