Info tourism по повод публикация на СамокоВест: Регионалният туристически маркетинг на България – Mission Impossible?

Сбъркани материали и липсващи представители на щандовете на българските общини на туристическите изложения… резултат от зле похарчените европейски средства за регионален туристически маркетинг.

Кой подкрепя регионалния маркетинг на туризма в България освен ЕК?

Повод за този въпрос дава публикация на samokovest.com с описателно по възрожденски маниер заглавие „Фалстарт на проекта „Подкрепа за развитие на регионален маркетинг на туристическа дестинация Самоков-Долна баня-Сапарева баня” на туристическата борса в Лондон през погледа на една самоковка“.

Материалът представя бодрия рапорт на ръководителката на проекта от страна на общината: „След приземяването им на местна почва Любослава Ярловска заяви: „Имаше интерес към нашите щандове. Това би било добра основа за по-тесни връзки с туроператори. По думите й „от логото с надпис „Дестинация Рила” се добива представа за красотите на нашия регион, за историческите и културните му ценности. Самото лого е закачливо, запомнящо се и дава представа за всички сезони. А с пожеланието „Подари си!” като че ли подканя за почивка и релакс в чудните рилски простори.”

Статията обаче представя и впечатленията на  очевидец  – Цветина Христовска. „От години младата ни съгражданка живее в Лондон. Работи в Balkan Holidays Summer Sun и безспорно е компетентна в сферата на туризма. Публикуваме написаното дословно: „Аз бях на туристическата борса на 7 ноември и бях много развълнувана като видях щанда на Самоков, но когато попитах кой го представлява ми казаха че те са си заминали предишния ден! Борсата е 4 дни, това беше  денят когато тя се посещава от туристическите агенции, а щандът на Самоков беше празен! Логото на брошурата “Give yourself…!” не звучи правилно на английски!

Регионалният туристически маркетинг на България – Mission Impossible?

През настоящия програмен период по ОП „Регионално развитие“ беше създадена специална схема за финансиране на регионалния маркетинг. Целта й беше да се стимулира създаването на туристически райони  чрез обединяването на няколко близки общини и съвместната реклама на туристическите им продукти. Намерение, което би трябвало да донесе положителни резултати. В крайна сметка обаче, нещата стават май по български: „Какво го мислехме, а какво се получи…“ Въпреки добрите намерения, реалните резултати от реализирането на тези проекти и харченето на милиони европейски пари вероятно няма да бъдат постигнати заложените индикатори за увеличаване на броя на туристите.

Причините са многобройни – като се започне от липса на административен капацитет по общините, който да оцени и различи добрите предложения на кандидатите по обществените поръчки, до добре познатата схема за назначени комисии, които да класират „близки“ на ръководството фирми и да декласират неудобните по-силни конкуренти. Нещо като “Give yourself…!”, но разбрано лично..:)

Случаят със Самоков като че ли е точно от тези. След проведения през тази година конкурс за изпълнител на проекта, на назначената комисия й беше необходимо безпрецедентно дълго време да реши какво да е класирането. В крайна сметка след

месеци протакане бе взето „правилното“ решение – победител е обединение от местни фирми от Самоков. На етап Техническо предложение това обединение бе доста назад в класирането. /Тоест, предложението му като криейтив и концепция не е било кой знае какво/. След няколко месеца обмисляне на последния етап обаче, то неочаквано се оказа победител, с преднина от 1,5 точки заради „правилно изчислената“ по-ниска цена. Всъщност – не съвсем неочаквано. В системата на „Сиела“ може да се установи, че и в двете фирми е работила… жената на кмета на Самоков.

Така че и сбърканият слоган, и провинциалната визия, и липсващите промотъри на изложението WTM в Лондон, за които са платени много пари, са логичното следствие от схемата, по която се провеждат поръчките и се реализират проектите в България. И след това да не се питаме защо нещата не вървят и надеждите на хората за икономически напредък остават излъгани. А дали да не попитаме кметовете, които провеждат по подобен начин конкурси за обществени поръчки: „А ти какво си подари?“