Чуждите медии за оставката на Бойко Борисов

Демонстрациите са изблик на гнева на българите срещу повишаването на цените на тока, корупцията и цялостния икономически упадък в България, пише „Вашингтон пост“. Елена Христова е пенсионерка, която винаги е плащала своите сметки навреме – докато не получава сметка за ток, която е в размер на 60% от нейната месечна пенсия. Това я кара да се присъедини към последните антиправителствени протести и да изгори сметката си за електричество, пише изданието. Христова е сред хилядите българи, които провеждат протести в градове в цялата страна, като понякога има и насилие. Някои хора бяха доволни от оставката на Борисов, но мнозина останаха песимистично настроени. Като се има предвид тежката икономическа ситуация, малцина изразиха увереност, че управляващите или опозицията ще успеят да решат проблемите на хората, посочва в. „Вашингтон пост“.

Хиляди българи, разгневени заради тлъстите сметки за ток, принудиха премиера Бойко Борисов да подаде оставка, пише в. „Ю Ес Ей Тудей“. Борисов аргументира оставката си с това, че протестите са ескалирали в насилие, което той не може да приеме. „Няма да стоя и гледам окървавения „Орлов мост“. Всяка капка кръв е срам за нас“, заяви той. При сблъсъците с полицията бяха ранени 14 души. Демонстрациите бяха поредната порция хаос в източноевропейската страна – най-бедната в ЕС, където средната месечна заплата е едва 380 евро. В неделя по улиците излязоха 100 000 души, част от които замеряха с яйца и домати правителствените сгради в София. Демонстрантите горяха сметки за ток и издигнаха искания за оставката на Борисов и кабинета му заради неспособността им да подобрят жизнения стандарт на хората. Електроенергията в България е поскъпнала с 13% от юли 2012 г. Така цената става твърде солена за повечето българи. Проблемът обаче не е само в цената на електричеството.

Протестиращите обвиняват политическата класа в близки отношения с организираната престъпност. „България, за съжаление, е известна с наемните си убийци. Много убийства на знакови фигури никога не бяха разкрити“, отбелязва Джоана Даймел, зам.-директор на Югоизточното европейско общество в Мюнхен, изследователски институт в Германия. С оставката на премиера парламентарните избори, планирани за юли, сега ще бъдат изтеглени по-рано – за април или май. Анализаторите още отсега предричат мръсна предизборна кампания. Въпреки че разумната фискална политика на правителството помогна на страната да не изпадне в нужда от международно спасяване като Унгария и Румъния, увеличаването на безработицата и слабият растеж заедно със замразяването на заплатите и пенсиите и увеличаването на данъците мобилизираха все по-недоволната средна класа, отбелязва изданието. Оставката на Борисов може да е сигнал за политическия залез на една от най-колоритните политически фигури в България. Бившият инструктор по карате, бодигард, пожарникар и кмет на София някога беше смятан за толкова непобедим, че българите го наричаха „Батман“, изтъква вестникът. Джоана Даймел продължава: „Цените на тока са само предпоставка за народното недоволство. Истинските проблеми се коренят в провалената икономическа и социална политика на правителството“. Даймел разглежда оставката на премиера Борисов и неговия кабинет като „крайно безотговорна и опасна“. Борисов наподобява боксьор, който хвърля кърпата – досущ сърдито малко дете, разгневено на хората, излезли на улицата да протестират мирно.  „Протестите ескалираха в насилие, а това прави ситуацията критична. Това, което е нужно, е прозрачно управление, а не просто сърдито хвърляне на оставка“, отбелязва Даймел. Борисов – и в България, и в чужбина – твърди, че е единственият, който се вслушва в гласа на народа. Той аргументира оставката си с факта, че „неговата“ полиция е използвала насилие срещу протестиращите – нещо, което не би могъл да приеме. Всъщност оставката му е по-скоро ход, целящ удържане на властта. Според някои наблюдатели, Борисов иска предсрочни избори, с идеята, че те ще спрат срива в подкрепата за ГЕРБ – и той няма да загуби мнозинството си, което вероятно ще се случи, ако чака до редовните избори на 7 юли. Очаквам мръсна предизборна кампания, казва Даймел. „Не мисля, че ГЕРБ има много шансове. От друга страна, това е времето на популистите и екстремистите. Предстоят трудни времена (за България). На ход сега е президентът Росен Плевнелиев, в чиито прерогативи е инициирането на разговори за съставяне на кабинет в рамките на настоящия мандат (на ГЕРБ). Но според наблюдателите това е малко вероятно да се случи.

България е с репутацията на страна, затънала в беззаконие и корупция, пише пък в. „Ню Йорк Таймс“ по повод оставката на кабинета „Борисов“. Американското издание отбелязва, че оставката на кабинета е станала факт след протести срещу цените на електроенергията, продължили цяла седмица и прераснали в сблъсъци с полицията. Страстите се нажежиха допълнително, след като подаде оставка и финансовият министър Симеон Дянков, архитектът на фискалната стабилност в страната. Оставката му бе приветствана и разчетена като признание, че икономическата политика на правителството не работи. Десетки хиляди българи превзеха улиците в цялата страна; много от тях викаха „Мафия!“, а други демонстративно горяха сметки за ток. Опозиционните политически партии се опитаха да експлоатират гнева на народа в светлината на предстоящите парламентарни избори, планирани за юли. България е с репутацията на страна, затънала в беззаконие и корупция. Тя е най-бедната страна-членка на ЕС, със средна месечна заплата от 480 долара. „Борисов е типичен популистки лидер, дошъл на власт с обещанието за възмездие за бедните. Сега хората осъзнават, че са били излъгани“, казва Андрей Райчев, политически анализатор в „Галъп Интернешънъл – София“. „Никой обаче не може да предвиди до какво ще доведе неговата оставка. Възможна е дори абсурдната ситуация протестите да продължат срещу… никого, което означава, че протестиращите са срещу всички“.

Анализаторите са разделени по въпроса доколко разумен е бил този ход на българския премиер. Някои смятат, че оставката му ще помогне за успокояване на обстановката и ще подобри шансовете на неговата партия ГЕРБ на изборите. Други прогнозират, че уличните протести ще продължат, отбелязва в. „Айриш таймс“.

Високите сметки за ток отприщиха протестите в България, но истинската причина за разочарованието на хората е липсата на икономически прогрес, коментира в свой анализ „Дойче веле“. По принцип електроенергията в България е най-евтината в ЕС; германците плащат три пъти повече. Двете частни електроразпределителни компании – чешката ЧЕЗ и австрийската EVN – твърдят, че цените са се удвоили заради множеството подобрения в електропреносната мрежа. Българите обаче не могат да си позволят такива цени, тъй като средната заплата в страната е едва 360 евро, а средната пенсия – 150 евро. Според Марко Арндт, директор на софийското поделение на фондация „Конрад Аденауер“, цените на тока представляват само катализатор за протестите и възникналата правителствена криза. Истинската причина е разочарованието на много българи, чувстващи, че надеждите им за бързо подобрение на живота не са изпълнени. България, заедно с Румъния, е най-бедната страна в ЕС – но е и една от най-стабилните финансови държави. София покрива т.нар. Маастрихтски критерии, което представлява напредък, особено като се отчете, че страната граничи със затъналата в криза Гърция. Но финансовата стабилност има висока цена, отбелязва Арндт. „Няма инвестиции в инфраструктурата, а където това все пак се случва, случва се с със сериозно финансиране от страна на ЕС. Доходите са ниски, а пенсиите стигат колкото да се оцелява. Милион и половина българи, или 1/5 от населението, живеят под прага на бедността“.

Италиански издания също коментират подадената оставка от българското правителство. От 2009 г. насам това е 11-ото европейско правителство, отишло си заради кризата в еврозоната и заради мерките за строги икономии, посочва италианският финансов всекидневник „Соле 24 оре“. Изданието припомня и трудната икономическа обстановка в страната, където безработицата е 11,9%, средната заплата към 800 лв, а малките предприятия фалират, докато цената на тока скочи с 13%.

Италианското електронно издание „Ийст джърнъл“, отразяващо теми от Източна Европа, посочва, че Борисов се е опитал първоначално да успокои страстите, като е уволнил финансовия министър Симеон Дянков, като е изплатил спрените субсидии за земеделците и като е обещал да се намеси, за да бъде намалена цената на тока. Но тези обещания се оказаха недостатъчни и сега българите вече настояват за завръщане на национализацията. Изданието посочва още, че оставката става в момент, в който наяве излязоха поверителни документи за предполагаемото скандално минало на Борисов. Сред разкритията беше и това, че сред членовете на надзорния съвет на чешката енергийна компания ЧЕЗ, която има лиценз за електроразпределение в България, е „довереният човек на Борисов Димитър Стефанов“ който получавал „златна“ заплата от 35 хиляди лева на месец в момент, в който средната заплата в България е една от най-ниските в ЕС, пише изданието.

Списание „Еспресо“ припомня, че Борисов е бил един от лидерите с близки връзки с бившия италиански премиер Силвио Берлускони. Оставката на българското правителство идва да потвърди всички анализи, направени в Брюксел в последно време: твърде много икономии, комбинирани със сляпото прилагане на политика от ултралиберален тип, могат да доведат до тежки социални проблеми, следвани от експлозия от улични протести, които може да станат неконтролируеми, пише румънският вестник „Адевурул“ в статия, озаглавена „Почетна оставка или оставка под натиска на улицата?“ Урокът на МВФ, преподаден най-напред в Румъния и приложен чрез най-строгите мерки, взети от ЕС, съдържаше и този постоянно повтарян призив: приватизирайте абсолютно всичко, възможно най-бързо, особено енергийните единици, отбелязва авторът Кристиан Унтяну, като добавя, че логиката „на хартия“ на икономистите се сблъсква с фактора, наречен „степен на издръжливост на населението“, която е съвсем различна в централната и източната част на Европа спрямо западните страни. Авторът посочва, че на Запад либерализацията на енергийния пазар е довела до точно обратните ефекти спрямо тези в България: там цените са спаднали, бившите монополисти са били задължени да преговарят със стратегическите си клиенти или да отстъпят част от дейността си на по-малките оператори. Това обаче е само един компонент от проблема – другият е от политическо естество и никак не е прост, се отбелязва в статията. От една страна се затвърждава бързият подем на социалистите, който укрепва все повече и на нивото на ЕС. От друга страна, на предсрочните избори, които ще последват, ако българският парламент приеме оставката на правителството, ще видим дали ще се потвърдят някои от анализите, които сме чували в Брюксел, за успеха сред населението на екстремистката и националистическа партия „Атака“, която има твърдо антиевропейска позиция, коментира Унтяну. Сигурно е, че се намираме пред една сериозна политическа криза, предизвикана директно от натиска на улицата, а това не може да бъде игнорирано, предупреждава анализаторът. Според него това показва ясно неадкватността на някои от големите програми за икономическо възстановяване, предложени на страните с проблемни икономики от Източна Европа по време на кризата от тройката МВФ-Световната банка-Европейската комисия. Тогава никой не искаше да разбере истината, че твърде много икономии, наложени със сила, може да станат най-голямата спирачка по пътя на икономическото развитие, подчертава авторът. Това е сигнал, че е достигнат критичният праг на социалната издръжливост, а националните и европейски политически лидери трябва да разберат, макар и в последния момент, колко жизненоважна е нуждата европейският бюджет за 2014-2020 г. не само да съдържа необходимите структурни фондове, предназначени за тази зона, но и да има облекчени процедури за достъп, за да даде на нашите страни възможността по-бързо да получат парите от кохезионния сектор, посочва Унтяну. Той подчертава, че ако това не се случи, досегашният порочен кръг (съществуващи на хартия фондове – липса на национална компетентност – задушаваща бюрокрация) ще засилят възможността събития като тези в България да се повторят и на други места, унищожавайки това, което беше постигнато и досега по европейския път и разрушавайки доверието на инвеститорите, пише в заключение авторът.