9 септември 1944 година – Датата, от която започна обратното броене за България!

На 5 септември 1944 година Съветският съюз обявява война на България, независимо че страната ни запазва неутралитет в съветско-германския конфликт. На 8 септември съветските войски нахлуват в България и територията ѝ е частично окупирана от Червената армия. В условията на окупация, през нощта на 8 срещу 9 септември опозиционната политическа коалиция Отечествен фронт с подкрепа на партизаните от прокомунистическата Народоосвободителна въстаническа армия насилствено завзема централната и местната власт. Извършен е Деветосептемврийският преврат.

От тази дата започва обратното броене за България!

Както посочва професорът по история в Пловдивския университет Людмил Спасов, резултат от тази окупация и от политиката, която в продължение на близо пет десетилетия водят марионетните управници на България, под въпрос е поставено дори самото съществуване на страната върху политическата карта на света. Професорът  припомня опитите България да бъде превърната в седма югорепублика, а по-късно и в 16-та съветска република. На 4 декември 1963 година е извършено най-голямото предателство в българската история, когато специално свиканият разширен пленум на ЦК на БКП решава НРБ да поеме курс към пълен отказ от формалния си национален суверенитет и поставя като крайна цел сливането със Съветския съюз. „Пленумът оценява като забележителна проява на патриотизъм и интернационализъм инициативата на другаря Тодор Живков да се издигне на качествено нова степен братската дружба и всестранното сътрудничество между нашата страна и Съветския съюз и да се създадат предпоставки за пълно обединяване на двете наши братски страни“, пише в крайното решение, прието единодушно и с бурни овации от всичките близо 200 членове и кандидат-членове на ЦК на БКП.

Опитите на Живков и БКП за присъединяване на България към СССР продължават поне още 15 години след декемврийския пленум от 1963 година. На срещата между Брежнев и източноевропейските комунистически лидери, състояла се в Крим през август 1978, Тодор Живков открито настоява България да бъде третирана от Москва като обикновена съветска република.

Това е безпрецедентен акт на предателство в цялата световна история!

Случилото се след септември 1944 обрича България на пълен икономически провал (трите фалита на НРБ) и на тотална политическа и военна зависимост от Москва. Нещо повече: като съветски сателит, в случай на нова световна война България би била и ядрена мишена, посочва още проф. Спасов, а проф. Калин Янакиев е категоричен, че от 1944 до края на 1989 България е протекторат на СССР.

9 септември 1944 година е датата, когато започва ликвидацията на елита на България.

Още през първите три месеца на съветската окупация, без съд и присъда, в България са избити между 27 хиляди и 30 хиляди интелектуалци, духовници, учители, държавни служители, офицери, полицаи, общественици, индустриалци, търговци, лекари. За да оправдае тяхното унищожаване, комунистическата пропаганда раздува многократно броя на убитите комунисти, ремсисти и земеделци преди идването си на власт. Следват така нареченият „народен съд“, концлагерите, съдебните процеси по сталински срещу минни инженери, електроинженери, строителни инженери, пожарни командири, оръжейни специалисти и други представители на елита, обявени за чужди шпиони, само защото са завършили европейски университети.

Да бъдат унищожени или поне изцяло изолирани най-образованите, предприемчиви, можещи и успели представители на българския елит до 9 септември 1944 – това е една от първите и най-важни цели на така наречената „класова борба“, провеждана от комунистическия режим. А България е страна, в която червеният терор на Ленин и Сталин се прилага особено настървено.

От септември 1944 г. до ноември 1989 г. в страната е наложен тоталитарен комунистически режим. Време, в което знанието, културата, духовността са натикани в ъгъла. Режимът е охранява от най-репресивния си апарат – структурите на Държавна сигурност. Следят контактите, финансите, думите, здравето, дори и любовния живот на хората. Инакомислещите са въдворявани в Лагери за принудителен труд, оказали се по същество лагери на смъртта. От 1944 до 1962 г. в България действат 44 концлагера, сред които Белене, Слънчев бряг (край Ловеч), Свети Врач (Сандански), Богданов дол, Росица, пернишката мина Куциян, урановите мини в Бобов дол, Николаево, Поручик Чунчево, Ножарево, Черново, Зелендол, Скравена. Концлагер Белене e открит отново през 1984 г. за въдворяване на български турци, отказали да сменят имената си с български. Според доклад на Държавна сигурност до ЦК на БРП от септември 1944 до май 1945 през лагерите и т.н. трудови групи са преминали 184 360 души.

Но, докато другите държави ,от така наречения Социалистически лагер, отдавна са установили пагубното влияние на Съветския съюз и Червената армия върху тяхната история, периодът от 1944 г. до 1989 г. все още тегне върху съдбините на България без ясна историческа оценка. Независимо, че Комунистическият режим у  нас е обявен за престъпен със Закон, приет от 38-то народно събрание на 26 април 2000 г., немалка част от българите изпитват носталгия по Тодорживковото време. Сред всички бивши соцстрани само България няма музей на комунизма, защото той все още не си е отишъл от нас и ние не сме си отишли от него.

Днес, 77 години след 9 септември 1944 г., датата отново скара депутатите – „черна“ дата за едни, празник за други. „Демократична България“ излезе с Декларация, в която се посочва, че на днешната дата през 1944 г. е извършен класически държавен преврат с участието на чужда войска, който последствие дава възможност да бъде установен комунистически режим, който 45 години разделя българската нация. 

В отговор Александър Симов от БСП  заяви: „От ДБ не очаквах точно да коментират 9 септември. Тук половината са деца на номенклатурата.  Поздравявам всички, които чувстват като празник 9 септември, и на родителите на ДБ“

След тези думи от „Демократична България“ напуснаха залата.

От ИТН побързаха да заемат позиция без да бъдат питани. Тошко Йорданов каза, че е учил в гимназията с деца на партийни величия, ходил им е на гости и някои от тях имали охрана на входа и домашни прислужници. „Ние нямаме деца на номенклатурата – 9 септември е черна дата“, заяви Йорданов.

ИБГНИ също реагираха остро. „Даването на хората на прасетата ги превърна в прасета. Не мачкайте ушите на паметника на Живков, нищо добро няма на получим за бъдещите поколения“, настоя Арман Бабикян.

„Вие съгласни ли сте с това, което каза Бабикян, госпожо Дончева? Заедно с Манолова сме поднасяли цветя“, попита Георги Свиленски от ПГ на БСП за България.

ГЕРБ също излезе с декларация по повод историческата дата, след която депутатът от ИТН Станислав Балабанов не сдържа емоциите си. „Защо давате дума на хора, чиито лидер отказва да си хвърли партийната книжка“, попита Балабанов.

След 20 минутна размяна на реплики темата беше приключена.