73 години от смъртта на родения в Самоков виден български генерал Тодор Кантарджиев
Видният български военоначалник и пълководец генерал-лейтенант Тодор Кантарджиев е една от забележителните личности, родени в нашия град. Самият той пише в автобиографията си – Роден съм в Самоков на 20.II.1861 год. от бедни родители. На дванадесетата си година, с незавършено първокласно образование, принуден бидох да тръгна, с пот на челото, да изкарвам прехраната си. На 20.IV.1878 год. бидох взет за новобранец от първия набор. От тогава щастието ми заработи и продължава през целия ми дълъг живот. То съпровожда дългата ми вяpa в Божията помощ, високият ми дух, неуморимия честен труд, упоритото постоянство в почната работа, голямото търпение, безогледната решителност, разумният полезен почин с твърда вяра в неговия пълен успех, чудната изобретателност, голямото честолюбие и високото ценене на времето.
Генерал Кантарджиев напуска този свят на 25 януари 1945 година в София.
В кратка поредица сайтът ни ще представи едно по-малко познато лице на Генерала – чрез някои от многобройните книги, чийто автор е.
През 1925 година в София излиза от печат книгата му Баба Сара – за живота на една твърда християнка и високо добродетелна жена.
В предговора ген. Тодоров е написал – Твърдостта на християнската вяра и добродетелните хора у нас са вече голяма рядкост. За тях се почти и не говори. Те полека-лека вече изчезват. Ето защо трябва да ги търсим, и когато ги намерим, да ги разгласяваме и насърчаваме, с цел да бъдат подражавани, разпространявани и увеличавани. Целта на настоящата ни малка книжка е да кажем няколко думи за живота на една твърда християнка и добродетелна жена, която да ни послужи за пример в живота.
Предговорът въвежда не само в образа на героинята на книгата баба Сара, но разкрива и богатата и високонравствена душевност на ген. Кантарджиев.
Животът на Кантарджиевия род се преплита живо и прелюбопитно с живота на град Самоков.
Иван Ковачът от Продановци, който работел занаята си в Самоков, се оженил за девицата Божура от с. Вакарел. През времето на дългогодишния им щастлив семеен живот, добили им се три сина – Георги, Захари и Димитър и една дъщеря – Сета. Захария се поминал в разцвета на младостта си. Георги и Димитър наследили бащиния си занаят. Реформаторът на гр. Самоков Юсреф Паша, за подобрение и насърчаване на индустрията, изпратил на общински разноски, като най-способни ковачи в града, двамата братя в гр. Сараево, Босна, да усъвършенстват направата на кантари. Като се върнали, занимавали се почти изключително с направата на усъвършенствани точни кантари с пиринчени (месингови) топки. По причина на занаята си, двамата братя получили прозвището Кантарджиите.
По тогавашните обичаи, по-големият брат Георги бил съсредоточил всичко в себе си, за което станал заможен и влиятелен, както между българите, така и между турците в града. А Димитър Кантарджията останал при брата си, като второстепенно лице, с ограничени материални средства и без обществено значение. Братята се задомили и живели в отделни, не много отдалечени, къщи на „Краискара“, сега улица Искърска.
В Самоков, поради голямата висота на града ( 950 м.) над морското равнище, лозя няма, но там има много повече вино, , отколкото в близките му винарски центрове. По причина на прохладния климат, добре направените зимници, постоянно държаните в чистота бъчви и грижливото прехвърляне виното в Самоков става много по-доброкачествено, отколкото на мястото – Дупнишко и Пазарджишко, откъдето било купено като сладко вино (шира). Ето защо в Самоков всякога е имало голямо количество доброкачествено вино. А кръчмите са били безброй. Тази е една от многото причини голяма част от самоковци да употребяват в големи количества спиртни напитки. Обаче, за голямо щастие на Самоков, самоковки са били почти съвършени въздържателки.
Считало се било, особено за млада жена, за срам да хване чаша със спиртно питие в ръка. Допустимо било само за бабите понякога, в особени случаи – сватба, кръщене, погребение, имен ден и пр., да вземат чаша в ръка, без обаче да я цялата изпиват. Ако в особено тържествен за семейството случай е била заставена жената на трапезата да вземе чаша с вино, то тя само вкусвала от напитката, но задължително с обърната настрана глава. След това грижливо си изтривала устните, да не би някому да замирише на вино, което се считало за голям срам.
Не били редки семействата, в които мъжът си пропивал печелените пари, а жената с извънредно големи трудове, изкарвала средства за прехрана на децата си. Но това не било всичко. Мнозина мъже в пиянството си хулили, псували и биели безпричинно жените си. Смело може да се каже, че по онова време голяма част от самоковските жени били мъченици на семейния си дълг. Самоковската мома, преди да се омъжи, внимателно избирала бъдещия си другар. За неудостоения си кандидат тя пее: „Махана му е механа“. Обаче, приеме ли ръката на кандидата тя е безусловно предана и вярна съпруга на мъжа си. Следният куплет от нерядко пеената за разтуха песен потвърдява казаното:
Вез ден пие,
са нощ ме бие.
Мъжецът ми е мил,
ако и да ме бил.
Разводите в Самоков били извънредно редки и то почти всякога по вина на мъжете: пиянство и жестокост. Изглежда, че пиянството на голяма част от самоковските мъже е било главната причина, преди няколко години, самоковци да вземат похвалното и спасително решение да се затворят кръчмите. Ще заслужи паметник онзи кмет на града, който ще има твърдата воля да приведе напълно това спасително решение в изпълнение.
Публикацията е по материали, любезно предоставени ни от сродниците на Генерала сем. Милка и Никола Кантарджиеви
73 години от смъртта на генерал Тодор Кантарджиев (25.01.1945), освободителят на Добрич и защитникът на Охрид, генералът, който громеше враговете на България от Добрич през Кубадин в Добруджа чак до Охрид в Македония и Албания. Във войните, в които участва е побеждавал всички врагове – турци, сърби, гърци, румънци, руснаци (в Добруджа, на р. Серет и Македония), французи и италианци. Един наистина забележителен български генерал, оставил трайна следва в българската история. Преминава през цялата военна йерархия от редник до генерал-лейтенант.
Генерал Тодор Кантарджиев е офицер от 5-ти випуск на ВНВУ в София (1884). Той е участник в цели четири войни на България (Сръбско-българската от 1885г., Балканските от 1912-1913г. и Първата световна война), в които записва много победи на бойното поле.
Талантът му на военачаланик изпъква особено по време на Първата световна война (1915-1918), когато се сражава на два фронта – Северен, в Добруджа и Южен в Македония. Започва войната като командир на войските на Варненския укрепен пункт, с които защитава Варна и северното българско Черноморие от руската военноморска агресия.
След това действа в състава на 3-та българска армия в Добруджа и в продължение на четири месеца записва редица победоносни боеве срещу румънците и руснаците. Той е освободителят на Добрич на 4.09.1916г. Командва първоначално Добричките войски, а след това новосъздадената Сборна дивизия. Толкова стремително атакува, изложен под град от куршуми и шрапнели, че е ранен в боевете при Мусубей на 14.09.1916г. Това обаче не го сломява. Напротив, след излекуването си в болницата във Варна на 1.10.1916г. пак се връща в строя и гони с още по-голяма ярост румънци и руснаци отвъд Добруджа и р. Дунав.
Началник е на Източната българска настъпателна групировка в голямата атака на Кубадин (19-21.10.1916). Под командването му тогава е генерал Иван Колев с неговата 1-ва конна дивизия пробива отбраната на противника и се впуска в неспирно преследване на бягащите на север руско-румънски войски.
След победата при Кубадин генерал Т. Кантарджиев продължава да командва своята Сборна дивизия, в които влиза в нови успешни боеве срещу руснаците, станали последната опора на румънската власт в Северна Добруджа.
Той особено яростно се бие срещу руските войски, като издава специална заповед № 35 на 26.11.1916г. руснаци пленници да не се вземат. Тази заповед е отговор на руските провокации и нападения, довели до излишни български жертви, както и руските жестокости и военни престъпления над цивилните българи в Добруджа. На 5.01.1917г. генерал Т. Кантарджиев превзема Браила.
През 1917г. генерал Т. Кантарджиев се прехвърля със Сборната дивизия в Македония, където защитава до края на войната Охрид от французите. Затова дивизията му е наричана още “Охридска“. Нейни части през 1917-1918г. действат и в Албания. До примирието в Солун от 29.09.1918г. той остава непобеден.
За военната си храброст е награден с орден “За храброст” III степен, 1-ви клас, IV степен 2-ри клас, ордена “Св. Александър” III степен с мечове, IV степен без мечове, народния орден “За военна заслуга” I степен с военни отличия и германски “Железен кръст“.
Янко Гочевъ