40 процента от българите искат да приличаме на Германия. Само 6 процента предпочитат Русия

Мнозинството български граждани са убедени, че демокрацията е най-добрата форма на държавно управление за България, но са неудовлетворени от начина, по който функционират демократичните институции и по който се пишат и прилагат законите в страната. Огромни групи от населението остават изолирани от обществения живот, не участват в процесите за взимане на решения и не се чувстват представени в органите на местната и централната власт.
Това показват данните от ново национално-представително изследване на общественото мнение, проведено от Институт „Отворено общество“ – София в периода март-април 2015 година. Изследването цели да установи какви са обществените нагласи в България спрямо основните ценности на Европейския съюз като демокрация, върховенство на правото и основни права на гражданите и кои са предизвикателствата пред тяхното практическо приложение. Изследването е представено на конференцията „Демокрация и гражданско участие. Ролята на неправителствените организации“, организирана в рамките на Третата годишна среща за насърчаване на сътрудничеството и обмен на добри практики на Програмата за подкрепа на НПО в България по ФМ на ЕИП.
В рамките на проучването 52% от пълнолетните граждани изразяват мнение, че демокрацията е най-добрата форма на държавно управление за България. Анкетираните, споделящи това мнение, са мнозинство сред привържениците на всички основни политически партии с изключение на БСП. Колкото по-образовани са хората, толкова по-привързани са към демокрацията. Единствено при хората с начално и по-ниско образование демокрацията не е одобрявана.
В страната няма почти никаква обществена подкрепа за възпроизвеждане на чужди модели на управление, които не са съвместими с ценностите на либералната демокрация. Според мнозинството български граждани държавите, които се управляват най-добре и от които България трябва да вземе пример, са Германия (посочена от 40% от анкетираните), Швейцария (14%) и Великобритания (14%). Едва 6% от анкетираните посочват Русия като пример за подражание, а 2% посочват Китай.
Кой определя политиката на партиите? Членовете на партията, лидерът или бизнесът? Според две-трети от българите, организираната престъпност „има голямо или много голямо влияние върху някои от основните партии в страната“.
Това показват данните от национално представително изследване на общественото мнение, направено от Институт „Отворено общество“. Резултатите ще бъдат представени на конференцията „Демокрация и гражданско“ участие днес в София. Данните са представителни, проведени са 1178 интервюта от 21 март до 9 април.
На второ място по влияние над партиите – след мафията, се нарежда лидерът. Според 52% от хората решенията се взимат еднолично. 38% от анкетираните мислят, че бизнесът взима решенията в партиите, а само 23% вярват, че това са тези, които би трябвало да са – редовите членове.
Четири от пет човека са убедени, че законите в България не се прилагат еднакво за всички – 77%. Съвсем малко по-малко – 69%, са българите, които намират законите за неясни и неразбираеми. 58% не са съгласни с твърдението, че законите са справедливи.
Въпреки негативните оценки и широко разпространеното мнение за криминализацията на политиката, всеки трети българин декларира, че не би направил нищо, ако е недоволен от управлението на страната. Тази нагласа е още по-разпространена сред живеещите в селата, възрастните хора, нискообразованите и безработните.
Едва 3% от анкетираните казват, че са готови да участват в стачка заради лошото управление. 4% – в бойкот, само 7% заявяват готовност да участват в протести. Най-много – 11%, са готови да се подпишат в петиция.
Страхът от подслушване е най-силно изразен в София – 42% от анкетираните смятат, че телефонът им може да бъде подслушван от полицията. В страната това притеснява само 28%. Страхът от уволнение заради публично изразяване на критично отношение към правителството е по-силно изразен сред заетите на държавна работа и тези, които се самоопределят като роми.