35 години от едно неразкрито убийство или покушението над писателя Георги Марков

Днес се навършват 35 години от атентата срещу писателя и критик на тоталитарния режим Георги Марков в Лондон. Покушението най-вероятно е извършено от агента на Държавна сигурност Франческо Гулино по поръчение на ДС със съдействието на КГБ. Атентаторът забива в крака на Марков острия връх на чадъра си, чрез което му инжектира ампула с рицин. Смъртоносната отрова се разгражда в организма след смъртта и не може да бъде проследена. Марков умира на 11 септември 1978 г. в британската столица. Документите от архива на българската национална разузнавателна служба Държавна сигурност разкриват, че са съществували дискусии относно покушението между КГБ и българските служби. Те показват как на заподозрения убиец Франческо Гулино, познат като агент “Пикадили”, е била дадена съответната мисия. Освен това сред документите е и съглашение между българските тайни служби и КГБ за осигуряването на бързодействаща отрова от Русия и нейната доставка. Секретни документи показват също така, че убиецът на Георги Марков е бил награден с медал.

Георги Марков e роден през  1929 г. в квартал Княжево в семейството на Иван и Райка Маркови. Той е най-големият от тримата синове в семейството. През 1946 г. завършва Първа мъжка гимназия в София, а после следва химия във Висшето техническо училище в Русе. Химическият факултет там обаче е закрит още през първата година след постъпването му и той се връща в столицата, където продължава висшето си образование в Софийската политехника. Младостта му е белязана от коварната сянка на смъртта. През есента на 1948 19-годишният студент се озовава в санаториум за туберкулозни. Лечението е продължително. Санаториумите са мястото, където той започва да пише.Първите му книги са публикувани в средата на 50-те години. Литературната слава за Марков идва с втория му роман „Мъже“ (1962). С него спечелва годишната литературна награда на Съюза на българските писатели (СБП) за съвременен роман и е приет директно за член на съюза. Това е прецедент, тъй като практиката е да има задължителен период на кандидатчленство. Смятан е за един от най-талантливите млади писатели по това време. След смачкването на Пражката пролет в Чехословакия през 1968 в обаче в България се надигат античехословашки настроения и комунистическата власт налага цензура. Всички пиеси на Георги Марков са снети от сцената, включително и документалната пиеса „Комунисти“, с която трябва да се отбележи тържествено 25-годишнина от победата на БКП на 9 септември 1944 г. Георги Марков напуска България след 1969 г., въпреки че е реномиран писател и драматург, един от галениците на социалистическата власт. След известни трудности писателят получава виза и заминава за няколко месеца за Италия, където отсяда при брат си Никола Марков, емигрирал през 1963 г. В продължение на няколко месеца пътува до Австрия, ФРГ и Англия, опитвайки се да предложи свои литературни творби. Комунистическата власт в България оказва натиск в желанието си да го принуди да се върне в страната. Той отказва да направи това и през 1970 г. се установява в Лондон, където известният български емигрант и продуцент Петър Увалиев му е обещал да филмира новелата му „Жените на Варшава“.

През 1971 г. започва да сътрудничи на българската секция на Би Би Си, а през 1972 г. е назначен като щатен служител. Шесто управление на ДС (политическата полиция) образува разработка срещу Георги Марков под кодовото име „Скитник“ като невъзвръщенец през 1971 г. В края на същата година посолството в Лондон отказва да удължи срока на паспорта му и го принуждава да стане политически емигрант. Писателят иска и получава от Англия политическо убежище. В края на 1971 г. става сътрудник на радио „Дойче веле“, което започва да излъчва негови есета. Заради тези предавания през декември 1972 е осъден задочно на 6 години и половина затвор като изменник на родината и за това, че с дейността си се е поставил в услуга на „вражески“ радиостанции.

Литературните успехи в Англия за Марков идват през 1974 г. Тогава един от лондонските театри поставя пиесата му „Да се провреш под дъгата“. Същата година пиесата му „Архангел Михаил“ печели първо място на престижния литературен конкурс в Единбург. През 1975 г. Марков се жени за Анабел Дилк, журналистка от Би Би Си, по-късно им се ражда дъщеря Александра-Райна. През 1975 г. радио „Свободна Европа“ започва да излъчва части от книгата му „Задочни репортажи за България“, която се превръща в най-задълбочената критика на българската комунистическа система. Те са излъчени в 137 емисии, един път седмично в продължение на 32 месеца, като всяка едно тях се повтаря в друг ден. Поредицата стартира в началото на ноември 1975 г., а последното предаване е през юни 1978 г. С тях аудиторията на „Свободна Европа“ се увеличава с 60 процента.

По това време ДС ги анализира и информира за тях управляващата върхушка: „Като най-масирана пропагандна атака на „Свободна Европа“ срещу социалистическия начин на живот през разглеждания период се очерта поредицата „Задочни репортажи за България“ от изменника на родината Георги Марков.“, пише в архивите на ДС. Същата година Първо главно управление на ДС образува разработка срещу писателя под кодовото име „Скитник“. През следващата година е набелязана операция за неговото обезвреждане.

В началото на 1978 г. началникът на Първо главно управление на КГБ ген. Владимир Крючков получава телеграма от министъра на вътрешните работи на НРБ ген. Димитър Стоянов, с която е отправено искане за помощ за изпълнение на заповед на Тодор Живков за ликвидиране на българския писател Георги Марков. Случаят е докладван на председателя на КГБ Юрий Андропов. В тази връзка началникът на контраразунаването на съветското ПГУ ген. Олег Калугин и още няколко високопоставени офицери от КГБ посещават неколкократно София. „През следващите шест месеца, използвайки таланта на учените от КГБ, обучени в изкуството на отравянията и другите методи за убийства, ние с българите проправяхме пътя към убийството на Марков“, посочва в мемоарите си Калугин.     

На 7 септември 1978 г., рождения ден на Тодор Живков, непознат мъж се сблъсква с Георги Марков на моста „Ватерло“ в Лондон. Писателят усеща убождане отзад в дясното си бедро. През нощта здравословното му състояние се влошава, настанен е в болница, където умира на 11 септември. Лекарската експертиза констатира, че причината за смъртта е отравяне на кръвта, а при аутопсията от дясното му бедро е извадена миниатюрна сачма от платинено-иридиева сплав с каналчета за отрова.

Експертите установяват, че най-вероятно дисидентът е отровен с рядката отрова рицин, която не оставя следи в тялото. Скотланд ярд извършва мащабно разследване, но не успява да установи извършителя на убийството на Георги Марков. В същото време комунистическото разузнаване предприема цяла серия от активни мероприятия, чиято цел е да отклони вниманието на Скотланд ярд в погрешна посока, а именно, че убийството е предизвикано от раздори в българската емиграция. Западните медии многократно публикуват становището, че извършителите на покушението са тайните служби на комунистическа България.

Убиецът на писателя е все още неизвестен, а според българското законодателство преди 5 години, на 11 септември 2008 г., изтече 30-годишната давност за водене на следствено дело в България. Но за паметта и почитта на едно цяло поколение, което живееше с книгите и предаванията на Георги Марков давност няма.